Огромният астероид Веста притежава много от чертите, обикновено свързвани с планетите с твърда кора като Земята, гласят данните от сонда на НАСА, цитирани от Би Би Си. Веста е класифициран като голям астероид, но след детайлно изучаване на повърхността му учените го описват като "преходен вид".

Космическият апарат "Доун" обикаля от юли 2011 г. около астероида, който е един от най-примитивните обекти в слънчевата система. Документирани са много неизвестни характеристики на очуканата му от удари с космически тела повърхност. Според главният изследовател Крстофър Ръсел, "е трудно да не се отнасяме към този обект като към планета". Той добави, че закръгленят астероид е демонстрирал признаци на геоложки процеси, характерни за скалисти светове като Земята и Луната.

Веста е вторият по големина астероид, с диаметър 530 км. Най-характерното в него е огромният кратер, наречен Реасилвиа, а носи и многобройни белези, нанесени от ударите с други "обитатели" на астероидния пояс. Важна "преходна" черта на това тяло са неговите височини. Най-високите точки на Луната и Марс наистина достигат десетки километри, но тези обекти са и много големи. "Това значи, че топографията им е около 1% от дължината на радиуса - подчерта д-р Ралф Яуман от Германския аерокосмически център - на Веста това съотношение е 15%, а при най-големия външен астероид - Лутеция - то достига 40%". В обобщение това математическо съотношение между топографията и радиуса поставя Веста в междинно положение между астероидите и планетите.

Друг важен аспект на характеризиране е начинът на "обработване" на повърхността чрез множество сблъсъци. Той се доказва от тъмния материал, който може да се види на изображенията на терена. Изглежда е свързан с последиците от ударите. Учените смятат, че богатите на въглерод астероиди са удряли Веста с достатъчно ниска скорост, така че да се образуват въглеродни депозити, които да не бъдат изтласкани над повърхността от силата на удара.

Възможно е високоскоростни астероиди да са се удряли във Веста, разтапяйки вулканичната базалтова кора и причинявайки потъмняване на съществуващия на повърхността материал. Учените са сигурни, че в историята на астероида е имало вулканизъм, тъй като притежават стотици парчета от Веста, пръснати в музеите по света. Те формират специфичен клас метеорити, наречен HED. На Земята са паднали повече такива парчета, отколкото са метеоритите от Луната и Марс, взети заедно. Изследванията на HED-метеоритите са разкрили красноречиво наличието на вулканична дейност.

Дейв Уилямс от Щатския университет в Аризона разкри: "Знаем, че в някои момент в историята там е имало вулканични потоци, така че очаквах да открием такива, или може би няколко канали, масиви или конуси. Гледайки всички изображения на "осветените" досега места, не виждаме следи от такива образувания. Това се дължи на обработката от удари по повърхността по време на развитието на Слънчевата система. Тя е заличила всички следи".

Ученият Брет Денъви, работещ в мисията за изследване на Веста, смята, че някои сблъсъци са били достатъчно мощни, за да разтопят част от повърхността. Като се позовава на наблюденията на кратера Марша, в северното полукълбо на астероида, д-р Денъви заяви: "Според това, което виждаме, сме на мнение, че част от скалата тук се е стопила и е потекла. Скоростта на ударите е била достатъчно голяма - поне в този случай... Разтопяване от удар досега не беше наблюдавано при астероидите. Това е очаквано, тъй като скоростта на сблъсъците в астероидния пояс е ниска в сравнение с тази във вътрешната част на Слънчевата система. Не беше ясно дали имат достатъчно енергия, за да разтопят скала".

Предвидено е "Доун" да напусне Веста, за да тръгне към още по-голям обект - сферичната "планета-джудже" Церес. Трябва да пристигне там през август 2015 г.