Като гъби след дъжд никнат продавачите на матреници тази година. Те са буквално на всеки ъгъл и булевард в града през тази година. Най-сериозната концентрация на търговци има в градинката с паметника на цар Калоян, на централния пазар, „Севастопол“ и по тротоара на бул. “Владислав” в участъка от Природо-математическата гимназия почти до кръстовището с ул. “Г. Бенковски”. Логичното обяснение за забележимо по-големия брой на продавачи е наличието на много безработни и стремежът на всекиго да припечели малко.

Впечатление прави, че сериозно място на пазара заемат ръчно изработени мартеници, и то от истинска вълна. Белите и червени вълнени кончета са приплетени по всевъзможен начин, като някои от майсторите на мартеници определено са пуснали въображението си да се вихри. Малцина са заложили на семплото преплитане на бяло и червено. Повечето мартеници са украсени с боядисани дървени елементи, помпони или цветна вълна.

Очевидно и клиентите търсят различните продукти, защото скупчването е основно пред сергиите с уникати или мартениците от вълна. По цяла нощ не спим и ги убихме. Реализираме по-добри продажби, отколкото сме се надявали, превъзбудено коментират две момичета, които продават мартеници на пръстени, гердани, брошки, обеци и гривнички. Интерес към изделията им имали всички – както млади, така и големи, дори и мъжете, които искали за подарък нещо по-различно.

Освен сериозния брой на продавачите няма как да не направят впечатление и солидните цени, на които се търгуват мартеничките. Китайските масови продукти тръгват от 10 ст. за бройка от най-обикновените увити червено и бяло конче. При вълнените мартеници цените скачат драстично. Кончетата за ръка тръгват от 1 лев бройката, а някои стигат и доста сериозни суми от 3-4 лева. Срещат се цели китеници под формата на мартеници, цените на някои достигат и 15-20 лева. Има чантички, терлички, цървулки и цветенца, изплетени от бяла и червена прежда, дори и пана със съвременни интерпретации на Пижо и Пенда, хванали метлички, дървени лъжици или вилици.

Едно е общото между търговците. Никой не издава касови бонове. Всички претендират, че са производители на мартениците, а продуктите им са авторски, макар рядко някой да се набива на очи като доста различен от останалите по сергиите, а няма как да не направи впечатление фактът, че при почти всички цветовете и нишките изключително много си приличат.