В представите на обществото и според работодателите като цяло, сивият сектор в здравеопазването е близък до нивата на нерегламентираната икономика в браншове като строителството и туризма - 50 и повече процента.

Това показват данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, финансирано с европейски средства.

Според по-голямата част от работодателите от националното работодателско изследване сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75%, а според 12,9% от работодателите те са дори над 75%.

Работодатели от здравеопазването смятат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50%.

А според 36% от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10%.

Според представителите на бранш "Здравеопазване" най-важните фактори за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64%), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52%) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52%).

Според работодателите от здравеопазването кризата в най-слаба степен оказва влияние върху разпространението на сивата икономика в бранша - тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването.

Според работодателите корупционни ядра има в самата медицинска практика - избор на лекар или екип; операции и следоперативни грижи; издаване на документи с невярно съдържание (обикновено за характера на заболяването); снабдяване с направления за лекари специалисти; дарения под различни форми; настаняване във ВИП стаи.

Плащането на "пари в пликче" се сочи от 76% от изследваните работодатели като една от основните сиви практики в бранша.