Парите от Сребърния фонд може да се използват за покриване на дефицити и плащания по външния дълг. Това става ясно от предложенията за промени в закона за управлението на фонда, оповестени на страницата на Министерството на финансите в петък вечер.

С новите текстове ведомството на Симеон Дянков предлага да отпадне забраната парите, които трябва да гарантират сигурността на пенсионната система, да може да се влагат в български държавни и корпоративни книжа. Проектът позволява до 70% от средствата във фонда да отидат за купуване на държавни ценни книжа, емитирани от правителството, съобщава "Капитал Daily".

Към момента в Сребърния фонд има 1.77 млрд. лв.q като се очаква те да бъдат увеличени с 300 млн. лв= през май, когато там ще бъдат внесени парите от приватизация през изтеклата година, каза в петък по време на парламентарния контрол вицепремиерът Симеон Дянков.

"Заложеното в действащия закон ограничение незаслужено пренебрегва инвестирането в страната, с което допълнително се ограничава ликвидността на местната финансовата система", пише в мотивите към проектозакона.

И също, че сегашните правила за управлението на фонда са твърде консервативни и макар да го предпазват от финансови загуби, при ниската доходност, която носи депозирането на средствата в БНБ, те се обезценяват спрямо инфлацията. Също в мотивите е записано, че средногодишният размер на обезценката е бил около 40 млн. лв. за четирите години от създаването му досега.

Още в началото на годината финансовият министър Симеон Дянков заяви, че правилата за управление на Сребърния фонд ще се променят, за да получава по-висока доходност и също с тях да се изкупи част от държавните ценни книжа, с които ще се рефинансират държавните облигации, чиито падеж е през януари 2013 г.

Анализаторите коментират, че рисковете пред такова решение, ако бъде одобрено от Народното събрание, са няколко.

Ако след 2018 г. в икономиката настъпи рецесия, фалити, безработица и свито потребление, пенсионната система ще изпита недостиг на средства, а централният бюджет ще се затрудни да ги субсидира с трансфери от данъците, които събира. В този момент фондът трябва да бъде буфер и да осигури ресурс, докато нещата се стабилизират или правителството намери средносрочно решение на проблема.

Ако обаче фондът инвестира средствата си в България - в български компании, ДЦК или общински облигации, той рискува да натрупа вземания от същите длъжници, които не могат да внасят в държавното осигуряване или в републиканския бюджет.

В мотивите към законопроекта Министерствоjf на финансите дава като пример и други държави от Европейския съюз, в които се наблюдава практиката суверенни резерви фондове да инвестират на вътрешните пазари. Посочва се например, че само 11 държави от ЕС имат такъв тип фондове, които служат като резерв на пенсионните системи и на всички е позволено да инвестират в местните икономики.

Изтъква се, че белгийският фонд задължен да инвестира 100% от активите си в местни ДЦК, а фондът в Португалия е задължен да влага минимум 50% от активите си в местни ДЦК.

Полският фонд също имал задължение да инвестира 100% от активите си в местни инструменти, като активите му основно са инвестирани в ДЦК.