Много екшън и съмнителни финали, коментира „Капитал” серията уволнения през седмицата. Зад всяка от кадровите промени има различни причини, някои основателни, други не чак толкова. Всички те обаче са показателни за стила на управление на ГЕРБ - бягство от реалните проблеми (въпросът с бонусите на висшите чиновници), вярата, че всичко е наред и просто по случайност неподходящи хора са се озовали на висши държавни постове (поредният бюрократ без диплома, този път и с възобновено дело) и че конфликтите в страната се решават не принципно, а с мимикрия и опит за задоволяване на двете страни (скандалите около лекарствата). Честата смяна на хора по горните етажи на властта, от една страна, е положителна, защото създава усещането у тях, че могат да си отидат и за най-малкото провинение, или съмнение. В същото време обаче е важно уволненията да са справедливи и да решават проблеми. Това означава правилата да стават по-ясни за всички. За да се случи това обаче, правителството и всичките му подразделения трябва да имат ясна политика във всеки сектор.

„Президентът иска регистър на язовирите”, съобщава „Труд”. „Ако е имало постоянен контрол на язовир „Иваново”, щяхме да избегнем жертвите”. Това заяви вчера министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов след среща с президента Росен Плевнелиев. Двамата обсъдиха мерките за преодоляване на щетите от бедствието в Хасковска област. 14 млн. лева ще бъдат отпуснати за населените места, които пострадаха при наводненията. Водната реформа и промяната в Закона за устройство на териториите са приоритетни за България, е позицията на Плевнелиев.

Човешката глупост винаги води до трагедии, коментира „Сега”. Големите беди не зависят нито от историческото време, нито от географията. Не са проблем на капитализма или социализма. Те говорят за всеобщо несъобразяване с природата и липса на човешка отговорност. Трагедията в с. Бисер е продължение на низ от нещастия, случили се поради човешка грешка или безстопанственост. Бедствията се множат, също и производствените аварии, транспортните произшествия, падащите

сгради. Ако приемем, че не са случайност, то разрухата е следствие на логика, закономерност. И тук идва теорията за безредието, отсъствието на силна държава като първопричина. Плюс неминуемата носталгия по социализма, примесена с хули срещу капитализма и „хаоса на демокрацията”. Тази гледна точка трябва да бъде оборена не защото сама по себе си е страшна, а защото хоризонтът на търсените причини стига до върха на носа.

„Борисов запушва пробивите в държавата като опълченец” - сравнението е на социалния антрополог Харалан Александров. В интервю за „24 часа” той посочва, че целият морален авторитет е отчужден от държавните институции и е съсредоточен във фигурата на вожда. Всеки може да си прави каквото му е угодно, неограничаван от морални съображения, докато не попадне под бдителния поглед на строгия баща и не открие с изненада, че е сгазил лука. Тази морална инфантилност на овластени служители издава страховит регрес в общността и изправя политическото лидерство пред невъзможната задача да носи цялата отговорност за разпадащата се държава. Бойко Борисов самоотвержено се е нагърбил с тази непосилна отговорност и вече видимо изнемогва. Наложително е моралната „агенция” да бъде върната в институциите.

„Битката за лихвите - битка за коректност”, коментира „Труд”. Данните на БНБ ясно показват, че по време на трите кризисни години - от 2009 до 2011 г., приходите от лихви на банките са постоянни - 5 млрд. лева годишно. На фона на драстично нарасналия обем на лошите кредити това означава само едно - че цената на провалените заеми до голяма степен е прехвърлена върху онези кредитополучатели, които редовно, всеки месец си плащат вноската. Никой банкер не отрича, че част от загубите от кредитите на неизрядните платци се калкулират в лихвите на останалите. Затова и лихвите не падат. Така и няма отговор на въпроса защо коректният платец трябва да носи кръста на банката, затова че тя не си е свършила работата и не е оценила коректно риска, който поема с един или друг бизнес проект. Едно от малкото смислени неща, които може да направи държавата, е да отпуши конкуренцията за лихвите. В момента такава почти няма заради солените такси за смяна на банка при вече изтеглен ипотечен заем.

Скъпите горива удрят фирмите, отбелязва „Стандарт”. Поскъпването на горивата ще бъде за сметка на фирмите. Крайните цени на повечето стоки едва ли ще се повишат, след като дизелът удари 2,70 лв., заради силната конкуренция. Превозите на товари няма да поскъпнат, заяви Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи и на Конфедерацията на сдруженията в автомобилния транспорт. Дизелът формира 60% от разходите на автофирмите, но превозите няма да поскъпнат заради жестоката конкуренция, обясни Лалов. Цените за превоз на товари не са вдигани близо две години.Ако дизелът продължава да поскъпва, няма начин да не вдигнем цените на билетите, заяви Галя Топалова, шеф на автобусните компании „Груп” и „Етап Адрес”. Поскъпването ще бъде от 10 ст. до 1 лев за най-дългите дестинации. Въпреки обещаното от „Лукойл България” падане на цената на дизела от 1 март заради по-ниските производствени разходи за горивото за топло време, цената на петрола продължава да расте.

Държавата съвсем притисна фирмите си заради проблемите в бюджета, пише на първа страница „Сега”. В стремежа си да намери пари правителството прибягва до все по-нестандартни решения. Всички фирми с държавно участие тази година ще бъдат длъжни да върнат в бюджета натрупани в предходни години печалби, които са останали неразпределени. Така компаниите ще могат да оперират само с 10-20% от текущата печалба, защото са длъжни да връщат в бюджета 80% от нея под формата на дивидент. Задължението за връщането в бюджета на натрупаните неразпределени печалби ще засегне както предприятията и едноличните държавни дружества, така и смесените фирми, в които държавата има контролен пакет, става ясно от постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2012 г.

Милосърдието не е само топла супа, коментира „Монитор”. Независимо от времето, в което живеем, и условностите все още има хора, които по апостолски Ц без възнаграждение, но с жертвоготовност да понесат всякакви ядове, работят за каузата на милосърдието. Един от тях е емблематичният отец Иван от Нови хан, който вече близо двадесет години дава подслон, храни и се грижи за най-ниската социална прослойка, тази на бездомниците, бившите проститутки, безпризорните. Куп организации направиха добър имидж на гърба му. Никой обаче не се зае да организира професионални курсове или да обучи пълнолетните в приюта на елементарни житейски правила. Този проблем не е изолиран. Той стои и пред всички домове и приюти за временно настаняване. Където има средства за усвояване по европроект, се отчита и дейност. Въпросът обаче е, че никъде и никой не си поставя целта да създаде устойчива програма за реализацията на тези хора. Действително обществото не може да бъде особено взискателно към тях, но те са част от него, част от нашата съобщност, в която всеки има място.