България е хвалена навън с образцовата си бюджетна дисциплина. Същевременно обаче народът обеднява все повече, а някои стари проблеми си остават непипнати, констатира германски наблюдател. Ето неговите изводи, цитирани от Дойче Веле:

Имиджът на България в чужбина не се е променил съществено, макар че от пет години насам страната е в ЕС, констатира германският журналист Маркус Фрюауф в обширна статия, публикувана на страниците на в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/. Авторът изброява добре познатите слаби места: корупция, проблеми в правораздаването и неефективна публична администрация. Съществени промени и подобрения не се случиха и след 2009 година, когато на власт дойде Бойко Борисов, макар че премиерът обича да представя страната си като отличник по бюджетна дисциплина. Иначе балканската страна има най-ниските данъчни ставки, както и най-ниските заплати в ЕС. А с държавен дълг от 16% и бюджетен дефицит от 2,5% от БВП България може да се похвали с един от най-добрите бюджети в ЕС.

Затова пък финансовото поведение на длъжниците сред българските държавни предприятия не може да се нарече образцово, пише Маркус Фрюауф и припомня историята около германските мотриси за БДЖ, които бяха доставени от Сименс. Българските железници прекратиха обслужването на задълженията си /за повече от 100 милиона евро/ към германската IPEX-Bank, финансирала покупката на 25-те мотриси, поради което банката си ги поиска обратно.

Междувременно премиерът Борисов увери германското правителство, че дълговете на България щели да бъдат погасени. "Цялата история онагледява доста хаотичните действия на публичната администрация", заключава авторът и добавя: "При това покупката на мотрисите беше одобрена от Министерския съвет, а правителството беше обещало подкрепа при връщането на задълженията."

В статията на ФАЦ е цитиран председателят на Управителния съвет на Софарма и президент на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ Огнян Донев, който изразява недоволство от липсата на реформи в пенсионното дело, здравеопазването и правосъдието. Други представители на бизнеса говорят и за нерешения проблем с корупцията: те разказват за общини, които обявявали търгове за определени поръчки, явно очаквайки да получат от кандидатите в знак на "благодарност" служебен автомобил или поне лаптоп. А според Камен Колчев - от инвестиционна компания "Елана" - в правораздаването продължавало да има подкупност, но корупцията все пак не била основният проблем. Според него предишните три правителства са пропуснали да положат грижи за модернизирането на публичната администрация.



За чуждестранните инвеститори, включително и германските, България има едно ясно предимство пред останалите си конкуренти в региона: ниските заплати и надници. Никола Треан, генерален директор на медодобивния комбинат "Аурубис България", който с годишен оборот от 1,5 милиарда евро е второто по значимост предприятие в страната, твърди, че България е в момента "най-стабилното място за бизнес в Югоизточна Европа".

А по думите на Андреас Шефер, заместник-управител на Германо-българската търговско-индустриална камара, представените в България около 1 000 германски фирми са силно впечатлени от ангажимента на българските си служители. Големи проблеми им създавали обаче контактите с държавните институции, както и инфраструктурата в железопътния и водния транспорт, която била отчасти катастрофална. Доста колебливо се държали и финансовите власти, когато им се налагало да връщат вече внесен данък оборот. При големите фирми тези суми възлизат нерядко на няколко милиона евро, уточнява Шефер.