Да се работи по премиера на албум на Уитни Хюстън в България, през 1998-а бе истинско предизвикателство. Не само защото тя бе и остава една от най-големите звезди на музикалния небосклон, а и защото интернет вече прохождаше в сочената за "пиратска" България. Премиерните материали пристигаха по куриер - официални пресрилийзове, хартиени фотоси, няколко слайда, не повече от 2-3 рекламни диска и десетина промо. Да се чудиш на кой да дадеш по-напред. А пилотните видеоклипове и сингли трябваше да се разпратят в общо около 240 кабелни телевизии и 130 радиостанции.

Българската премиера на албума трябваше да съвпадне с европейската. А това не беше толкова лесно в онези времена. Предшестваше ги с два месеца американската, която включваше и двумесечно турне из САЩ. Тоалетите на Уитни за него бяха дело на Долче и Габана. Дизайнерите и лично певицата внимателно подбираха цветовете и моделите. Те трябваше да подчертаят енергията и виталността, струящи от музиката на звездата. За случая женствените й рокли бяха заменени с високите яки тип поло, клиновете, кожените костюми. Дори късите наметки от норка трябваше да подчертават идеалната й фигура. Усмихната, млада, свежа и щастлива - такова бе цялостното излъчване на най-награждаваната за всички времена певица. А зад всичко това по целия свят работеха стотици мравчици като мен и колегите ми в музикалните компании.

Премиерното представяне на албума бе сътворено с много вдъхновение от Тома Спространов в БНР, от Ники Кънчев в "Дарик" и от Боби Лазаров в "Радио Експрес" в техните предавания. Уитни триумфираше не само в Щатите, но властваше над сърцата на многобройните си почитатели и у нас. Касетите й се харчеха доста по-добре дори от хитовия дебютен албум на "пеперудата" Кати. Това бе изключително в онези времена, когато попфолкът преживяваше своя бум...

Тома Спространов излъчи в "Пулсиращи ноти" седем от 13-те парчета, включени в албума, като им предрече, че ще се превърнат в тотални хитове. Както винаги се оказа пророк - в албума има пет номинирани за Грами парчета и едно, спечелило статуетката, при това цели 15 месеца след излизането му на пазара.

Ето какво разказа тогава радиоводещият:

"20-годишна, Уитни, придружена от майка си, се явила на официално прослушване в "Ариста". Довършвала първия куплет на госпела, когато Клайв Дейвис скочил и хукнал нанякъде. Макар смутена и притеснена от внезапното му изчезване, певицата все пак довършила песента. Когато откривателят и продуцентът на много звезди се върнал, държал в ръката си договор. Той веднага й предложил да го подпише, без дори да изслуша песента й докрай".