След няколко години на затишие, България отново е в окото на енергийната буря. Стремежът на България към енергийна независимост е от едната страна и руските енергийни проекти – от другата. Дали проучването на шистов газ у нас ще породи огъня на напрежението между двете свръхсили Русия и Съединените щати – отговор на тези и други важни въпроси даде експертът по геополитика и международна сигурност доц. Румен Кънчев за зрителите на предаването „Под лупа” на ТВ "Европа".

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Отпреди десетина дни тук беше на посещение държавният секретар Хилъри Клинтън. Веднага след нея дойде специалният пратеник на САЩ по енергийните въпроси Ричард Морнингстар. Естествено става дума за енергетика, а когато говорим за енергетика, веднага става дума и за геополитика. Как видяхте това посещение на фона на случващото се у нас?

- Г-жа Клинтън дойде от една много важна конференция – 48 конференция по сигурността в Мюнхен, на която винаги се случват много интересни неща. Там беше обсъждана темата за Сирия, за новата отбранителна доктрина на НАТО и на САЩ. Тя реши да дойде, според мен оттам, тъй като американците виждат, че България има проблем в областта на енергетиката и този проблем, според мен, се казва диверсификация на енергийните носители. Неслучайно в центъра на разговорите с българските президент и премиер един от въпросите, който е стоял, е бил за диверсификацията и естествено г-жа Клинтън, според възможностите си като трети човек в политиката на САЩ, предложи да се обсъди въпроса за диверсифициране чрез опит за производство на газ от шистов газ в България, което фактически може да стане чрез проучването на една от големите – Шеврон за България.

- За това има ли някакво противопоставяне срещу руските енергийни проекти, да излезем от едната сфера на влияние и да попаднем в другата?

- По принцип ние сме много силно зависими от руския газ и петрол и нашата зависимост е над 90 %. Тук възниква един въпрос обаче, който е много съществен и който вие поставихте правилно в контекста на геополитиката. Австрия също има зависимост от 92-93 % от руския газ. Унгария на 100 % е зависима, Румъния също. Но никой не казва за австрийците, че са геополитически зависими от руския газ. Въпросът е – кое прави тази нормалната търговска зависимост – купуваме газ, те ни го продават – в геополитическа. Аз мисля, че журналистите са открили това с понятието "енергийна мафия", която стои между двете държави, която е много мощна, акумулира голямо количество капитал и е способна да влияя върху политиката на България и да трансформира нормалната търговска зависимост от природен газ на България в геополитическа зависимост внасяйки в нея интереси, които не са български. Ето защо основният изход от тази ситуация е търсенето на диверсифицирането на енергийните носители. Веднага, ако си спомняте, в първото интервю след разговор с госпожа Клинтън премиерът Бойко Борисов каза, че ние спешно трябва да направим три газови връзки – с Румъния, с Турция и с Гърция. Аз бих казал нещо друго – вярвам, че той прави много и аз силно адмирирам неговата ориентация в една стратегическа посока да постои магистралите на България, но аз мисля, че това, което трябва да прави това и следващото правителство, е да постави като основен приоритет енергийната независимост или диверсификация на България, т.е. България трябва да бъде способна да се снабдява с няколко източници на енергия.

- В този ред на мисли през седмицата бе създадено едно гражданско движение за енергийна независимост. Участници в това движение казаха, че запасите от шистов газ в България биха осигурили енергийни източници на страната ни за много години.

- Аз мисля, че членовете на това движение са интелигентни хора и бих се доверил на казаното от тях. Четох изследване, в което се казва, че ако хипотезата на Шеврон за наличието на шистов газ у нас се потвърди, около 50-80 години ние ще можем да бъдем енергийно независими, а всъщност това е и целта. Проблемът с шистовия газ е да се осигури на България една алтернатива – да започнем с осигуряването на диверсификация на енергийните носители.

- Това ще даде един огромен тласък на икономиката. Ако това не го разбират хората, които постоянно протестират, може би тази дискусия не трябва да спира.

- Абсолютно съм съгласен с вас, вие много точно очертахте какво би означавало, така че проблемът е общественото мнение да бъде информирано, защото сега то е информирано и е настроено, че шистовият газ е лоша работа, която не трябва да ни се случи. Но от друга страна ние виждаме колко предпазливо премиерът подходи, той поиска да бъде убеден със сериозни доказателства и ако това успеят да направят експертите на държавния департамент и на Шеврон. Всъщност това ще успокои и обществото, защото диверсификацията става банален на енергийните носители на България и жизненонеобходим дори за сигурността и политическата стабилност в страната.

- Ваш колега Антоний Гълъбов казва, че зад руските интереси у нас не се крие толкова икономическа основа, колкото стратегическа – Русия да стъпи чрез АЕЦ "Белене" в ЕС, защото след това ще има други подобни конкурси в други европейски страни за ядрени централи. Това е главната цел на Русия с този проект. Споделяте ли това виждане?

- За АЕЦ "Белене" ситуацията е същата, както с природния газ. Всички реактори, които ние имаме в 4-те блока, са руски реактори, т.е. ние отчаяно се нуждаем и от диверсификация на електричеството, което се произвежда по ядрен път и в това отношение аз мисля, че няма изобщо притеснение и никакъв проблем, защото най-развитите държави са Франция, която има около 33-34 атомни централи и се слави като най-добрият производител на ядрена техника за атомни централи, Канада, която има много централи, и разбира се, САЩ. Защо трябва да купуваме отново руски реактори, когато можем да направим конкурс и да вземем фирма, която да изпълни производството на супермодерна ядрена инсталация за произвеждане на електрически ток от една от тези водещи в ядрената енергетика в света държави.

- Нека да обърнем внимание на самите геополитически интереси на Русия. Самата Русия е на един кръстопът. Само след 20 дни ще има президентски избори. „Кръстопът” образно казано, защото от сега е известен победителят. Ще има ли промяна в политиката на Русия след избирането на Владимир Путин начело на държавата?

- Аз лично не очаквам промяна, защото той имаше 10 години като президент, след това 5 години като министър-председател и сега няма никакъв шанс някой друг да успее да оспори тези президентски избори, така че той ще има поне още 6 години и ако за тези 15 години във високите етажи на властта той имаше какво да покаже, той е показал целия си потенциал и ние виждаме една силна конфронтация със Запада в сферата на външната политика, опит да се влезе в една не в полза на Русия спирала в сферата на стратегически ядрени въоръжения, където Русия догонва силно САЩ. Но ако си спомняте след лансирането през 70-те години на т.нар. „звездни войни”, Русия силно изостана, защото започна да харчи поточни източници и изследвания, които бяха направени за сметка на 70 % на националния бюджет, за да поддържа стратегическия ядрен баланс със САЩ и в крайна сметка това срути съветската икономика. Сега Путин увеличи 3 пъти бюджета на военните в последните години. Русия отново е тръгнала да изгражда стратегически ядрен паритет с Америка. Виждате какъв огромен проблем е монтирането на третия комплект антиракетен щит в Европа. Така че в сферата на външната политика аз не очаквам някакви съществени промени. Русия ще се опита да бъде опонент на Запада, там, където може. И Сирия го показва, макар че в момента Путин е по-внимателен, тъй като наближават избори, но веднага след като той спечели президенстките избори, вие ще видите колко по-остра ще стане позицията по Сирия на руския президент.

- В една от вашите книги вие използвате термина "фаза на стабилизация на Русия след Студената война" и казвате, че тази фаза на стабилизация може да продължи десетки години – хоризонтът там е 2030-2040 г. Това може ли да бетонира Путин във властта още толкова години напред или някои от неговите наследници, които той ще посочи?

- Аз мисля, че това е идеята. Русия навлезе във фаза на стабилизация след хаоса, който беше по времето на президента Елцин. Той беше един демократичен хаос, ако мога така да се изразя, в който се подреждаше Русия. Онова, което беше най-важното за този период е, че Русия се опитваше да следва един прозападен път на развитие със всички недостатъци, защото една такава държава за 5-6-10 години не може да се промени. Стабилизацията, която беше постигната от Путин, започна с реверсивен процес – ренационализация, Путин дефинира 31 ключови отрасли в икономиката и енергетиката, които били стратегически и каза, че в тези отрасли участието на западните фирми може да бъде не повече от 30%, при което имаше западни фирми в определени отрасли като "Шеврон", например, като "Бритиш петролиъм" – с по 70 % участие. Беше им даден шестмесечен срок те да изтеглят и да продадат акциите си на руската държава, за да се смали техният дял. Тоест започна един контрол на икономиката, контрол върху енергетиката и другото, което построи, за да постигне тази фаза на стабилизация Путин, беше т.нар. вертикална ос на властта, при която всяко ниво е строго по военното субординирано на по-високото ниво. А на всичките тези нива на тази субординация Путин постави бивши офицери и генерали от военното разузнаване, от КГБ. Дори той създаде една нова система от 7 губернатори, като назначи 6 от тях генерали от КГБ. Тази система фактически стабилизира Русия в този смисъл, че нямаше вече толкова много демокрация, колкото при Елцин.

- Винаги Русия е била критикувана като авторитарна държава, макар че има демокрация, но е с авторитарен стил на управление. Вие го доказахте с вашите думи, но това ли е цената да се управлява една толкова огромна държава? Може би Западът позволява на руските президенти след Елцин – това са Путин и Медведев да има по-малко демокрация, но тя да е надежден и предсказуем партньор.

- Предсказуемостта е много важна за Запада особено в американо-руския диалог, тъй като става дума за стратегически ядрени сили, за баланс между стратегически ядрени потенциали, а и двете страни имат огромно количество от тях. Освен това има и друго – че в Русия се оказа, по думите на един кандидат за президент в тази кампания, но той не можа да събере 2 млн. гласа, за да го допуснат до състезанието, че според него 35 % от мъжкото население са алкохолици, които не могат да бъдат излекувани. Към тях той смята, че има около 27 % болни от СПИН, което означава, че мъжкото население много трудно може да комплектува стратегическия ядрен комплекс, който дава денонощно дежурство по надежден начин. Това е една от причините Западът силно да се притеснява за баланса на силите в ядрената сфера. Другото, което е важно, че както се изразява в последната си книга Збигнев Бжежински... преди 2 седмици обсъждаха в Брукингс инститюшън във Вашингтон и му зададоха в едно интервю един много интересен въпрос – Русия има много капитал в частни лица и не може да ни казвате, че ние не сме демокрация, и при вас е същото, разпределение, Бжежински се усмихна и каза – абе какъв капитал, като 500 млрд. от този капитал, който притежават вашите олигарси, е в американски банки.

- Може ли България заради своето географско положение, геополитически да използва това положение, например както го прави Турция – тя е един от най-верните стратегически партньори на Съединените щати и същевременно един от може би стратегическите икономически партньори на Русия?

- Страхотен въпрос задавате. Наистина стратегическото място на България е невероятно. Освен това ние имаме вече и натрупани, ние сме някак си по характер песимисти, но имаме много добри реалности, които вече сме постигнали. Ние сме партньор на най-силната икономическа страна – САЩ, член сме на най-силния отбранителен съюз, член сме на ЕС и същевременно на всичкото отгоре имаме отлични исторически традиции във връзките с Русия и разбира се можем да се развиваме и не коства кой знае колко, но много внимателно и връзките с Турция. Така че ние можем да бъдем страхотни бенифициенти от геополитическото положение, което България заема, стига бързо да диверсифизираме енергийната си зависимост, да бъдем лоялен партньор на ЕС и НАТО и да гледаме точно да формулираме нашите приоритети и стратегически интереси на Балканите, без да се забъркваме в конфликти, които не ни носят полза като изкуственият конфликт с Русия по повод на енергоносителите, който обаче има геополитически последици.