Цунами може да има дори във Варненското езеро. Картата на геоложката опасност показва, че там има условия за получаване на такъв тип вълни, каза пред Дарик доц. д-р Орлин Димитров от Института по океанология към БАН. Той е ръководител на екипа, който работи по съвместен проект на България и Румъния за изграждане на система за ранно предупреждение от морски и гео опасности.

„Много пъти съм чувал да се говори, че Черно море е малко и не може да има цунами. Но цунами може да има и във Варненското езеро. Ако това се случи, вълната ще връхлети върху северния бряг“, изтъкна доц. Димитров.

Има данни, че през 543-та година Варна е била сполетяна от цунами, което е нанесло огромни поражения. През 557-ма година южното крайбрежие също е било залято от такава вълна, разкри специалистът.

По думите му от 1000-та до 2000-та година има повече от 20 случая на вълни цунами в Черно море. Нито един от тях обаче не е по нашето крайбрежие. „Това се дължи на липсата на информация – тя или не е била документирана, или ако е била записана, не е била съхранена. Не допускам, че за период от 1450 години по българското крайбрежие не е имало вълни цунами. Как може в други краища на Черно море да е имало толкова много вълни, а при нас – не?! Още повече че най-опасното сеизмологично огнище в Черно море е това при Шабла. “, коментира доц. Димитров.

Той допълни, че по време на османското нашествие цялата документация е била изгорена, а през турско време не са водени необходимите записки за вълни цунами по нашето крайбрежие. През последните 100 години цунами е удряло руските градове Анапа, Сочи, Геленджик. Унищожителните вълни са заливали още Южен Крим, както и турския курорт Фатса.

Вълната цунами може да е и два метра, но ако е с голяма дължина, тя ще нанесе много, много по-големи поражения, отколкото една ветрова вълна с височина от 5 или 7 метра. Именно дължината е от решаващо значение при цунамито. „Това е опасното, защото сблъсъкът с един куб. метър вода от вълна цунами се равнява на сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/ч. Представете си, че имаме вълна с дължи 100 метра. Това означава 100 пъти последователно сблъсък с автомобил, движещ се с 60 км/ч. На практика това е страхотно поражение“, бяха думите на доц. Орлин Димитров. Освен това скоростта на движение на вълната цунами е много по-голяма от скоростта на движение на ветровите вълни. „В Черно море е имало вълни цунами, които са се движели с 300-400 км/ч. В океаните има вълни, които се движат със скорост 700-800, дори 1000 км/ч. Това е скоростта на самолет“, каза още специалистът от Института по океанология към БАН.

Според него трябва да се прави голяма разлика между ветрова вълна и тип цунами. „Ветровата вълна се получава вследствие на движението на вятъра над морската повърхност – то не е хоризонтално, а наклонено. Това наклонено движение упражнява натиск върху водната повърхност, в резултат на което се издигат части от водата“, обясни доц. Димитров.

При цунамито има четири основни начина за предизвикане на такива вълни. Първият е при земетресение, вторият – при изригване на вулкан в морето, а третият – при голямо подводно свлачище. Четвъртият начин е при попадане на голяма лавина в морето. В Черно море това е възможно в неговото източно крайбрежие, където е Кавказ, каза специалистът и допълни, че е възможно да има вълни цунами и при падане на метеорит в морето. „Вероятността за това е най-малка, но случи ли се, ще стане страшно“, коментира ученият.