40 царства ще спорят за гроба ми, но само един ще е истинският. Това предрекъл някога ислямският светец и лечител Саръ Салтък. На смъртния си одър той поискал да се срещне с добруджанския цар.

Волята ми е да остана в Калигра и когато умра, само ти ще разбереш къде съм положен, казал на владетеля прочутият дервиш. После помолил учениците си, когато настъпи смъртта, да намерят 40 ковчега, да измият тялото му и да го поставят в един от тях.

И както казал светецът, така се и случило. В мига, в който починал, пристигнали войските на 40 царства. Сред знатните гости бил и добруджанският господар.

Всички обикаляли край ковчезите, но само за царя на Добруджа покойникът сторил чудо и помръднал пръстите си. Владетелят посочил ковчега и наредил да го погребат в крепостта Калигра (Калиакра - б. а.)

"Това е само една от многото легенди, които свързват популярния турски светец Саръ Салтък с Добруджа. Разказите за подвизите на необикновения отшелник, живял в пещера на нос Калиакра, можем да открием във всички средновековни съчинения и пътеписи", обясни директорът на историческия музей в Каварна Дарина Мирчева пред "24 часа".

Тя уточнява, че в някои източници името е Сару Салтук. Преди да прояви необикновената си дарба, той е бил овчар. Получил обаче голяма сила и почнал да се бори със злото, за да помогне на хората.

Заради свръхестествените му възможности го почитали на много места. Тачели го и татарският хан, и кралете на Влашко. В Русия, Турция, Чехия, Хърватия и Полша пък вярвали, че е покорител на природните стихии.

Според турския пътеписец Евлия Челеби истинското име на лечителя било Мехмед Бухари, защото родният му град бил Бухара. Нарекли го Сару (жълт) заради русите му коси. Смята се, че е съвременник на учителя философ от XIII век Хаджи Бекташ Вели.

Именно Вели го изпратил в Румелия. Сару отишъл в Синоп, а след това през Черно море в Грузия, където се проявил като светец воин. След това заминал за Калигра и продължил дейността си там.

Според други легенди името Саръ му е дадено, защото спасил Европа от епидемия от жълтеница. Докторите не можели да я лекуват с познатите им средства. Затова се обърнали към светци от всички страни, но никой не успял да спре разпространението на болестта.

Накрая стигнали и до Сару Салтук, който казал: "Върнете се в страната си, защото ние вече се справихме с жълтеницата." Станало чудо и епидемията наистина свършила.

Светецът можел да чуе от много далечно разстояние, когато някой злословел за него. С един замах на меча убивал противник, който се намирал в друга страна.

Нито стрела можела да го прониже, нито меч да го съсече, защото имал чудно оръжие.

С дървена сабя посичал неверниците "като краставици".

Има 3 предания за битките му със змея, и в трите мястото на действието е християнското царство Добруджа, разказва Дарина Мирчева.

Според легендите морска буря го изхвърлила на брега на Калиакра. Със светеца вървели и множество дервиши, които свирели на дайрета и на метални барабани (кодюм).

Когато Саръ Салтък се заизкачвал към портите на крепостта, скалата сама се приближавала към ръцете и краката му.

По това време в Калигра върлувало страшното чудовище еждерха и хората напразно се опитвали да го победят. Драконът прогонил жителите на крепостта и ги принудил всеки ден да дават човешка жертва.

Саръ пристигнал, когато било ред царската дъщеря да бъде дадена курбан на чудовището. Девойката потеглила към планината и срещнала беловласия старец. Той спрял и помолил момичето да попощи брадата му. Докато тя се занимавала с това, дервишът заспал. Събудил се от нейните сълзи и двамата продължили към скалистия връх.

Още преди да стигнат до дракона, старецът извършил чудо - девойката ожадняла, а на опаления от огнения дъх на змея връх нямало вода. Салтък ударил с тоягата си скалата и оттам бликнал извор.

При появата на еждерхата дервишите, с които пристигнал Саръ, почнали да бият дайрета и да тръбят с рогове. Светецът станал, произнесъл стих от Корана, надал силен вик и почнал да сече дракона.

Двубоят продължил в пещерата, където раненият звяр се опитал да се скрие. Необикновеният човек обаче го притиснал до скалата и го победил. Саръ Салтък продължил да върши чудеса. И досега в скалите на Калиакра стояли отпечатъците от ръцете, нозете и тялото на дервиша.

Безспорен факт е, че мястото е било светилище. Досега в руините са разкрити останки от 4 антични църкви, но доказателства за наличието на дервишки манастир не са намерени. Въпреки това често поклонници оставят сред камъните листчета с молитви по мюсюлмански обичай.

Зам.-директорът на Археологическия институт към БАН доц. Бони Петрунова смята, че наличието на толкова много легенди е сериозен аргумент за бъдещи документални факти.

Вероятно царят на Добруджа, за когото разказват легендите, е Иванко Тертер, син на добруджанския владетел Добротица, допуска археоложката. Тя е проучила всички извори за Саръ Салтък и има предположение в коя от пещерите е живял лечителят.

"За съжаление той е бил беден дервиш и едва ли ще намерим съществени доказателства за гроба му", споделя Петрунова. Планира тази година експедицията да стигне до пещерата, описана в легендите. "Ще я разчистим и проучим по-основно. Може да поставим и паметна плоча на светеца", добавя тя.

"Ще съдействаме с каквото можем за проучванията", увери кметът на Каварна Цонко Цонев. Той обясни, че мястото на нос Калиакра, за което се говори, че там е заровен дервишът, е пълно с паметници и паметни плочи.