За пореден път геолозите опровергаха твърденията, че проучването и добивът на шистов газ са опасни за околната среда. Те са на мнение, че трябва да се направят проучванията, за да се разбере дали на територията на страната ни има залежи на шистов газ или не. До момента единствената компания, която е проявила интерес, е американската "Шеврон". Правителството обаче й забрани каквито и да било проучвания за собствен шистов газ у нас.

Васил Детелинов

Според учените при всяко добиване на природни богатства има риск за околната среда, но за шистовия газ той е почти минимален. Едно от основните твърденията на противниците на проучването и добива на собствен шистов газ е, че това може да доведе до замърсяване на питейната вода. Геолозите обаче опровергават тази теза.

Обикновено водоносните хоризонти, които се използват за питейни цели, са близко до повърхността или на някаква дълбочина от порядъка на няколко стотин метра. Докато добиването на въглеводороди и евентуалното добиване на шистов газ се осъществява на една дълбочина от порядъка на 3000 метра поне,  т.е., разстоянието между  водоносния хоризонт и мястото на добив ще бъде 2 км, която дебелина ще осигури  безопасност на добива и недопускане на замърсяване на подводните води, каза заместник-директорът на Геологическия институт на БАН Радослав Наков.

Доцент Наков опроверга и показаното в американския филм "ГАЗЛЕНД", в който се показват какви са щетите от добива на шистовия газ.

В този случай,  който е най-фрапантният, където се пали водата, фактически това замърсяване идва от едно естествено въглищно находище, а не е предизвикано от добива на шистов газ. Аз разбирам, че тези хора са загрижени за околната среда, но смятам, че всеки един от нас е не по малко загрижен за околната среда и ние като специалисти не бихме допуснали възможността да се прилагат технологии, които биха застрашили живота на цялата нация, каза още той.

Геолозите са категорични, че България не трябва да се отказва от възможността да добива собствен шистов газ.