Двадесет и пет държави от Европейския съюз, включително и България, късно в понеделник вечерта одобриха текста на фискалния пакт, който въвежда задължение за балансирани бюджети, и обявиха, че смятат да го подпишат през март. Документът съдържа и призив за постигане на напредък в дискусията за координация на данъчните политики.

Великобритания оачаквано не подкрепи документа, а към него не се присъедини и Чехия, която се позова на сложната национална процедура по одобряване на подобни решения.

Страните извън еврозоната, включително България, не получиха желания официален статут на наблюдатели, но им беше обещано, че ще могат да присъстват на важните заседания. Последното беше решено като компромис заради Полша, която заплаши, че в противен случай няма да приеме споразумението.

Европейските лидери отделиха особено внимание на необходимите мерки за стимулиране на икономическия растеж и заетостта. Приет беше общ документ, който предвижда подкрепа за малките и средни предприятия, зелената икономика, енергийната сигурност и цифровите технологии. Ще се подпомага трансграничната мобилност на работници, а пари от еврофондовете ще се пренасочват за справяне с безработицата сред младите.

Българският премиер Бойко Борисов беше категоричен, че текстът на споразумението не задължава страната ни да увеличава данъци, и че той не би подкрепил подобно решение.

„Обмяна на опит и борба с данъчните измами, тъй като на територията на ЕС при различното данъчно облагане се извършват данъчни престъпления, които ние искаме съвместно да можем да преборим и да се консолидираме в борбата с тях”, коментира Борисов след приемането на пакта.

Българският министър-председател изтъкна, че при евентуална хармонизация на данъчното законосателство България няма да подпише на 1 март документа и се позова на прецедента с холандското вето върху членството на България и Румъния в Шенгенската зона.

„Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход – на първи март не подписваме, тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо. Ние не казваме, че бихме могли да правим номера. Това беше лош прецедент – при 100% изпълнени критерии поради някаква друга причина ние не сме все още в Шенген”, каза Борисов.

Участниците в извънредната среща на лидерите на ЕС приеха Декларация за икономически ръст и заетост, която отваря нова посока в борбата срещу настоящата дълговата криза в еврозоната и общото изоставане на ЕС от бързо развиващите се страни. В документа се отбелязва, че страните от ЕС ще придадат особено значение на стимулирането на процеса на създаване на нови работни места, на като приоритет е заетостта на младежите.

„Без ускорение на икономическия ръст, проблемът с 23-те млн. безработни в ЕС не може да бъде решен”, се подчертава в декларацията.

Взето беше решение всяка страна от ЕС да разработи, на основата на приетата от ЕС декларация, национална програма за реформи, която да позволи да бъдат постигнати целите, поставени от евросъюза в документа.



Лидерите на ЕС взеха решение още през юли да влезе в действие ключовата структура Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Това решение бе взето по предложение на Германия, която настоява за приближаването с година срока на работа на механизма.



Постоянно действащият механизъм ще замени временно съществуващите два фонда за Европейската финансова стабилност. Той ще приеме от тях в своите активи около 500 млрд. евро.



На срещата бе обсъдено и фискалното споразумение за усилване на бюджетната дисциплина в ЕС, което цели много по- близка координация на бюджетната политика в ЕС, за да се предотврати акумулирането на прекомерни държавни дългове. Пактът ще наложи полуавтоматични санкции на страните, които прекрачат лимита за бюджетен дефицит, определен от Европейския съюз, и ще наложи въвеждането на балансирани бюджетни правила в националните законодателства.

„Днешната нестабилност на нашите икономики произтича от липсата на доверие в способността на страните-членки платят дълговете си. Ето защо рационалната консолидация на бюджета играе ключова роля в нашия отговор на кризата - тя ще осигури устойчив бюджет, без което не може да има дългосрочен план за възстановяване”, коментира председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

Управителят на Европейската централна банка Марио Драги приветства европейското споразумение за затягане на бюджетните правила, назовавайки го движение по напред по пътя на фискално обединение .

Пактът е „стъпка напред към фискално обединение”, заяви Драги, след като лидерите се споразумяха за набор от правила за засилване на бюджетната дисциплина, които според него "със сигурност ще засилят доверието в еврозоната."

Той също така приветства финализирането на постоянния 500 млрд. евро спасителен фонд, Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), който има за цел да предотврати разпространението на дълговата кризата в 17-те страни от еврозоната.

"Не мисля, че това споразумение ще реши проблемите а еврозоната”, заяви от своя страна британският премиер Дейвид Камерън. „Има фискален проблем и това е проблем на конкурентноспособността”, допълни той.

Непосредствено след срещата финансовите пазари реагираха вяло на постигнатите споразумения.

На азиатските пазари еврото се обменяше срещу 1.3193 долара и 100.53 йени, в сравнение с 1.3134 долара и 100.34 йени в Ню Йорк.