23-годишният студент във варненския Технически университет Димитър Христов ще бъде своеобразен кметски наместник във „Владислав Варненчик”. Той ще отговаря за връзката между администрацията и ромската общност. От администрацията се надяват чрез него да бъде намерен подходящият тон за диалог с малцинствата в полза на сигурността на гражданите.

От 300 жители на махалата във „Владиславово“ Митко е единственият образован човек, разказват местните хора. Те незлобливо и открито се радват на студента. Сочат го като гордостта на квартала.

Не е случайно - повечето от децата тук учат до III - IV клас и един ден просто не се връщат в училище. В момента едва 25 от подрастващите влизат редовно в клас. Димитър Христов се надява, че неговият личен пример ще бъде заразителен. Той вече е в първи курс в ТУ - Варна. Учи „Автоматика, информационна и управляваща техника“. Амбициран е да завърши и магистратура „Социален мениджмънт“. Именно това била специалността, която искал да учи, но чистосърдечно си признава, че изпуснал срока да кандидатства. Вече се стяга за първите си изпити, а в свободното си време учи на четмо и писмо своите двама сина. Момчетата са на 5 и 6 години и вече са започнали своята предучилищна подготовка. Единият мечтае да е лекар, а другият - адвокат, разказва Митко. Той пък мечтае след време да се чувства „наравно с българите“.

Учението ти променя кръгозора. С него се учиш как да се учиш от живота, разсъждава младежът. Той има пълната подкрепа на онези ромски лидери в махалата, които сам нарича авторитети. Решен е да представлява своите събратя пред институциите. С готовност попълва всякакъв род документи на неграмотните си съграждани. 99% от хората са безработни и се надяват на помощи, но няма как да започнат работа, тъй като нямат образование. Това е омагьосан кръг, споделя Димитър. Той се надява да промени мисленето на ромите във „Владиславово“, за да познават правата си, но и своите задължения. С тази нелека задача се е заел и в центъра за обществена подкрепа, където работи. В неправителствената организация играе ролята на трудов терапевт - там помага на повече от 60 деца в риск да проявят своите умения и таланти. Не се чувствам различен. В ромската общност съм сред свои, но искам да я променя, категоричен е студентът. С разочарование разказва, че неговите четирима братя и сестри не са поели по пътя му. Гордея се обаче, че като най-голямото дете в семейството подкрепих майка ми да отгледа тримата ми доведени братя, изтъква още Митко.

През 1967 г. стотина роми били задължени да напуснат къщите си до стария хлебозавод. Преселили ги във „Владиславово“. Сега в ромската махала там живеят 3 пъти повече хора. Пренаселено е. В една стая на по 3 дюшека на пода живеят не една фамилии. Би било добре управниците да предложат вариант къде да се заселят част от хората, предлагат старейшините, дошли да изкажат подкрепата си за Димитър Христов. Обясняват, че са получили уверение от кмета на района Неделчо Михайлов, че край махалата ще се изгради спортна площадка. Надяват се, че така децата ще се амбицират да спортуват и да се развиват. С надежда е изпълнен и Димитър Христов.