Представители на гражданската инициатива срещу проучването и добива на шистов газ от Добрич, Варна и Каварна благодариха на всички българи, включили се в протестите, на партиите и депутатите, които гласуваха мораториума. Те обаче заявиха, че ще настояват за актуализация на закона за подземните богатства, като ще искат да бъде включена точка за забрана на добив от въглища.

Гражданите бяха поканили геолог, който разясни, че преди години е правил проучване на региона, което е показало, че в Добруджа няма шистови скали, откъдето идва и името на добивания газ, но пък тук се намира най-богатото находище на антрацитни въглища. "Въглищният пласт е разположен на голяма дълбочина под водния хоризонт в района на Балчик, Каварна, Гурково, Могилище и стига до Жилино - недалеч от Нови пазар. Става дума за запас от 2 млрд. т въглища.

Бяха дискутирани навремето две технология за техния добив - едната чрез замразяване на водния хоризонт, но се прецени, че забоите долу в мините ще бъдат наводнени и има опасност за миньорите. Затова тя се отхвърли. Втората технология бе за добив на метан. Това става, като не се вадят въглищата на повърхността, а се запалват и изгарят безкислородно под земята, като отгоре се изважда продуктът на изгарянето, който не е въглеродна емисия, а газ метан. Преценено бе обаче, че това крие риск от замърсяване на водния хоризонт и затова също технологията не бе приложена", каза геологът Трифонов.

"Именно за да не бъдат намирани вратички, настояваме в бъдещия закон за подземните богатства да залегне и забрана за добив на газ от въглища и нефт от пясъци", каза Екатерина Димова, представител на варненската гражданска инициатива. Тя допълни, че ще се настоява и за ефективен контрол, както от компетентни органи, така и от гражданското общество на всички, които извършват такъв род дейности на територията на страната.

Гражданската инициатива от България търси начини да подпомогне обществото в Румъния, като идеята е и съседите ни да не допуснат проучвания и добив на шистов газ на тяхна територия. "Подземното езеро на Добруджа е едно и трябва да го опазим чисто", каза Пепа Ангелова от добричката инициатива.