От 1975 година Франция имаше най-високата оценка ААА. Сега тя я загуби, но как се случи това и най-вече кой взе това решение? Кои са тези нови господари, които карат еврозоната да трепери?

Те са трима и се казват Марко Мершник, Александер Кокербек и Мария Малас-Мруе, разказва френският в. "Фигаро". Техните имена може би не ви говорят нищо. Техните лица са напълно непознати. И въпреки това тримата са кошмарът на сегашните европейски лидери, а може би утре те ще се превърнат в кошмара и на обикновените европейци. Това са тримата автори на прословутите анализи за държавния дълг на Франция на рейтинговите агенции Standard and Poor's, Moody's и Fitch.

Тези три агенции карат еврозоната да трепери от ужас. Само една дума на тримата анализатори и оценката на страните се сменя, бремето на дълга й нараства, разходите се налага да бъдат орязани, растежът се срива, а безработицата се покачва.

За да научи нещо повече за това страховито трио, човек трябва да се разходи из социалните мрежи. Там може да хване следите на Марко Мершник, 35-годишен словенец, владее пет езика (словенски, сърбохърватски, английски, испански и френски), страстен почитател на големите германски коли и анализатор на френския държавен дълг. Мершник завършва икономика в университета в Любляна и после се дипломира в Европейския колеж в Брюж, бълващ кадри за европейските институции. След кратко пребиваване в европейските институции той става част от екипа на Standard and Poor's през 2007 година. Две години след това Мершник с гръм и трясък става една от звездите в тесния кръг на рейтинговите агенции, като обявява края на гръцката комедия. В едно изключително критично становище той понижава оценката на гръцкия дълг. Примерът му малко след това е последван и от другите две агенции. Така се стига до ударната вълна, която продължава да тресе цяла Европа и застрашава дори съществуването на еврото. На 6 декември 2011 година словенецът отправя последното си предупреждение към еврозоната точно в разгара на френско-германската среща на върха. Тази инициатива не се хареса никак нито на Париж, нито на Берлин, чиито усилия за възстановяване на стабилността в еврозоната пострадаха от нея.

Другата черна овца на Никола Саркози е Александер Кокербек, анализаторът на агенция Moody's, чиито предупреждения следват по принцип предупрежденията на най-голямата й конкурентка Standard and Poor's, която обича да е по-нападателна към развитите икономики.

Миналия юни обаче Moody's се разграничи от мнението на конкурентката си, когато ставаше дума за понижаване на оценката на американския дълг. Тогава Moody's само се задоволи да постави американския дълг под негативно наблюдение. Дали от патриотизъм или водена от някакви интереси? Главният акционер на Moody's е американският милиардер Уорън Бъфет, един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт. Той е инвестирал и една част от богатството си в облигации по американския дълг (твърди се, че става дума за около 40 милиарда долара). Правете си изводите!

Двете агенции може и да имат различия относно САЩ, но когато става дума за Европа, те са настроени на една и съща вълна.

Александер Кокербек, чийто офис е във Франкфурт, известен с прякора Господин Професора, обеща да се занимае с Франция през януари. На 12 декември този франкофил, завършил университета в Рем, отправи обичайните си предупреждения, поставяйки Париж под негативно наблюдение. Така той развали настроението на 26-те европейски лидери, постигнали в последния момент споразумението в Брюксел по пакта за бюджетна стабилност.

Редом с двете американски рейтингови агенции, които могат да бъдат оприличени на американски каубои, агенция Fitch прилича на скромно девойче. Вярно, че тя е френска. Собственост на Fimalac, разнородната група на промишления магнат Марк Ладрейт дьо Лашариер. Fitch публикува на 16 декември изявление, с което постави Франция под негативно наблюдение, но запази оценката й ААА и най-вече обеща да не я докосва преди 2013 г. Много деликатна проява на внимание!

Така че на кого да се вярва? Днес рейтинговите агенции са всесилни. Те обаче бяха остро критикувани, защото не забелязаха приближаването на финансовата криза през 2008 година. И то с основание. Те не разбираха нищо от финансовите инструменти, които се предполагаше, че трябва да оценяват.

Миналия август рейтинговите агенции допуснаха пореден гаф. Тогава Standard and Poor's реши да понижи оценката на дълга на САЩ. Но нейните анализатори сгрешиха с два трилиона долара. На 5 август сутринта те изпратиха съобщение до американското министерство на финансите и грешката фигурираше в него. Министерството веднага предупреди агенцията за това. Но трудът беше напразен. Standard and Poor's изтегли анализа с грешната цифра и го замени с политически куплет за трудностите, с които се сблъсква президентът на САЩ Барак Обама в отношенията си с Конгреса. Още същата вечер присъдата беше произнесена и американските дългови книжа изгубиха тройното А. Според Джон Белоуз, висш представител на министерството на финансите на САЩ, една грешка с подобни мащаби и бързината, с която агенцията промени основния мотив за решението си, пораждат наистина въпроси за доверието и морала на нейната система за оценяване.

А какво да кажем за оценката за понижаване на рейтинга на Франция, изпратена по погрешка до медиите още през ноември от същата агенция? Дали още тогава анализът беше готов?

Повтарящите се гафове обаче не навредиха на властта на агенциите, нарастваща неспирно от началото на XXI век. Днес най-големите инвеститори на планетата използват оценките на трите агенции, за да управляват инвестициите си. Дори Европейската централна банка прави подобно нещо.

Само че грешките от последните месеци пораждат съмнение за действителната компетентност на рейтинговите агенции. "Тези агенции страдат от дефицит на анализатори в областта на макроикономиката", обяснява икономистът Норбер Гайар, автор на книга за рейтинговите агенции. В тези агенции има много малко специалисти с докторат по икономика. Агенциите имат нужда от укрепване на кадрите както в количествен, така и в качествен план", допълва експертът.

Френски банкер обобщи още по-рязко ситуацията с думите: "Най-добрите от бизнес училищата и университетите постъпват на работа в инвестиционните банки. Онези, които не са сред най-добрите, отиват в рейтинговите агенции".