Вече повече от седмица в Букурещ и други големи румънски градове има протести срещу управляващите. На 19 януари на главния площад в румънската столица имаше формена битка, демонстрантите хвърляха камъни и бутилки, а полицията използва сълзотворен газ и арестува над 50 души.

Събитията много приличат на българските отпреди 15 години, през 97-а. Тогава и в България, както сега в Румъния, имаше критична маса отчаяни и уплашени за бъдещето хора и те направиха нещо като революция.

Има, разбира се, и отлики. През 1997-а в България на власт беше ляво правителство. В Румъния сега е дясно-либерално. У нас тогава имаше продоволствена криза, в смисъл нямаше нищо по магазините. Сега отвъд Дунава по магазините има всичко. Ама няма пари, с което да си го купиш.

През 1997 българите с бунтовете си решиха и политически задачи – тогава практически стана западната ориентация на страната. Сега пред румънците няма нищо политическо, те също са в НАТО и ЕС, а и никога не са изпитвали колебания по този въпрос.

Има обаче мизерия и невъзможност повече да се издържа така. Има истинска криза, но тя не е политическа, както на управляващите им изглежда.

Управляващият тандем – президентът Бъсеску и премиерът Бок – се опитва да овладее ситуацията с арсенала на политическите маневри. Реабилитиран беше заместник-министърът на здравеопазването, чието уволнение стана непосредствен повод за протестите. Деклариран беше отказ от закриване на болници. Премиерът обяви създаването на Съвет за икономически диалог с участието и на опозицията и обеща правителството да споделя публично своите намерения един път месечно.

За всеки случай, ако това не сработи, опозицията се стяга да поеме щафетата. Опозиционни активисти спешно бяха командировани на протестите, които засега си вървят без политическо водачество, ей така, на самотек. Опозиционните лидери се обявиха в подкрепа на исканията на улицата, най-вече за оставките на Бъсеску и Бок, и за предсрочни избори.  

Въпреки това нещата като че ли отиват към загуба на контрол. Държавният департамент на САЩ сметна за нужно да призове “румънските власти и народа” да се въздържат от насилие, което само по себе си все значи нещо. Има и други индикации, че може да стане нещо доста по-страшно от обикновена демонстрация.

Това, което румънските управляващи, а и политическата върхушка като цяло не разбират, е, че положението едва ли ще може да се оправи, ако просто етикетът на вратата на министър-председателя или на президента се смени от десен на ляв. В Източна Европа това няма голямо значение.

За съжаление в Румъния през последните години процесите са такива, че хората са докарани просто до физическото оцеляване, а в човек в такава ситуация малко се интересува кой е социалдемократ, кой – либерал-демократ и кой – консерватор.

И решенията в такива случаи, когато е допуснато такова оскотяване, обикновено не се вземат в политическите кабинети, не се вземат дори на избори, а улицата направо диктува. С камъни и коктейли “Молотов”, както си му е редът.