Боата удушвач има изпитан метод за подчиняване на своята жертва - увива мускулестото си тяло около нея и бавно затяга хватката си до смъртта й. Учените установиха, че тези хищници знаят точно колко дълго трябва да стискат, за да убият - змиите усещат сърдечната дейност на плячката си и се отпускат само след като тя спре, съобщи Би Би Си.

Откритието е публикувано в сп. "Биолъджи летърс". То разкрива как при змиите се е развил усетът към физическите признаци за състоянието на жертвата, който ги прави в състояние да определят кога са я неутрализирали.

Това е важно умение за хищник, който трябва да търси баланса между нуждата от храна и енергийния разход при свиване на мускулите по време на душене достатъчно силно и за достатъчно дълго, за да убие жертвата.

Изследователският екип на д-р Скот Бобак от "Дикинсън кълидж", Пенсилвания, искал да установи дали змиите могат да "измерват" времето, за което трябва да продължат да стискат. Те използвали плъхове, за да примамят своята боа удушвач да нападне, но не пратили живи животни на смърт, а използвали вече мъртви. В телата били монтирани "изкуствени сърца" - малки, пълни с вода мехурчета, свързани с помпичка, имитиращи дейността по изпомпване на кръвта в кръвоносната система на живите плъхове.

Когато змията се увила около вече мъртвата си плячка, учените контролирали от дистанция фалшивото сърцебиене. За да определят как змията регулира хватката си, те поставили на труповете и сензори за натиск. "Не можах да повярвам на очите си първия път, когато пробвахме змията с плъх със симулирано сърце - каза д-р Бобак, - тя се нави около него и се стягаше в очевиден опит да го убие."

Като оставяли изкуственото сърце да работи продължително, специалистите установили, че "боата души плъховете... по-дълго, отколкото при което и да е предишно наблюдение на змия, душаща жива или вече мъртва плячка". Реакцията на мъртъв плъх без симулиран сърдечен ритъм била съвсем различна - змията се стрелвала напред, увивала се около животното, стягала примката и скоро след това постепенно я отпускала. "При тази явна разлика знаем, че сме открили нещо интересно" - коментира д-р Бобак.

Заключението на експертите е, че по време на душенето змията усеща сърдечния ритъм на плячката си: "Много от нас смятат змиите за безочливи убийци, неспособни на някои функции, които обикновено запазваме за "по-висшите" гръбначни. Оказа се обратното."

Изостреният усет за допир на змиите, според учените, може да означава, "че тези животни са способни на неща, които преди не си представяхме". "Например змиите биха могли да впрегнат високата си тактилна чувствителност в координацията на сложните движения, свързани с придвижването без крайници" - каза д-р Бобак.