Два закона в просветната сфера предстои да станат факт през новата година - за училищното и за висшето образование. Какво ще променят те за учениците и студентите? Ще се реши ли най-сетне въпросът с неизвинените отсъствия и как ще изглежда матурата, оценявана с точки? Ще скочат ли наистина таксите за университет от следващата учебна година и защо бе променен таванът им - за всичко това "Стандарт" попита просветния министър Сергей Игнатов.

- Министър Игнатов, един от големите проблеми на училището в момента са неизвинените отсъствия. Какви мерки предвиждате в новия закон, за да се пресече това?

- Обмисляме няколко мерки, свързани с намаляване на отсъствията и подобряване на дисциплината. Те обаче не са предмет на закона, а на стандарта за подкрепа на личностното развитие на ученика. На първо място, искаме да бъде премахнато разделението между извинени и неизвинени отсъствия. Освен това ще се намали броят на отсъствията по неуважителни причини, след който следват дисциплиниращи мерки. Смятаме също да ограничим броя на дните, в които семейството може да поиска детето да не е в клас по някакви причини. Според сега действащата нормативна уредба в момента родителите могат да освободят децата си от час общо за 2 седмици. С промените във ваканциите обаче графикът на учебното време вече е доста добре разпределен, има повече дни за отдих. В този смисъл допълнителните дни отсъствие с бележка от родителя водят до небалансирано учебно време за детето и до проблеми с усвояване на знанията. Разрешение за отсъствие ще може и да бъде отказвано, ако предполага пропускане на часове, в които има важни задания. Освен това, независимо от причината за отсъствие, ученикът ще бъде задължен да посещава и допълнителните консултации.

- Новият училищен закон предвижда матурата и т. нар. миниматури вече да бъдат в точки, а не в оценки по шестобалната система. Как ще заработи това на практика?

- Проектозаконът предвижда в училище да се запази традиционната система за оценяване от 2 до 6. Новото е възможността оценките от националното външно оценяване да бъдат в точки и така да се записват в приложението към дипломата. Те ще служат за целите на приема в гимназия и ще диференцират по-добре постиженията на учениците. Това не отхвърля възможността, ако се наложи, точките да бъдат приравнявани към оценки. Обмисляме варианта резултатите от зрелостния изпит в дипломата да се записват не само като оценка, но и като брой точки или като процент. Редица образователни системи, както и някои международни изпити, си служат с представяне на резултата в точки - нека да си припомним само TOEFL, SAT. Други като IELTS използват 9-степенна скала с цели числа и половинки. Конкретният начин на записване на резултата е въпрос на национално решение.

- Какво наложи вдигането на тавана на студентските такси?

- Причините са няколко. Първата е анализът на това, което се случва в ЕС. Той показва, че висшето образование ще става все по-скъпо, а публичното финансиране за него - все по-малко. Това, което наложи вдигането в България, е нашата политика да се върви към диференциране на таксите. Искаме да се премахне уравниловката и университетите да създадат нови правила - едни студенти да бъдат без такси, други да плащат малко, а някои да плащат пълния размер. Защото аз самият като университетски преподавател недоумявам как в аудиторията срещу мен има дългогодишни студенти, които не проявяват никакъв интерес към това, с което се занимаваме. В държавните университети за такива студенти плаща данъкоплатецът. Освен това даваме на университетите възможност сами да преценят кои професионални направления ще бъдат приоритетни за тях и да намалят цените им. Например в СУ физиката, химията, математиката са изключително силни. За голямо съжаление сега в цял свят се наблюдава отлив от тези специалности. И един от начините да бъдат привлечени студенти е по-ниските такси. Тези диференцирани цени са в духа на автономията на университетите и ръководствата им сами ще решат. Много бих искал българските отличници да учат безплатно или с много ниски такси. Социално слабите студенти също трябва да бъдат защитени финансово. Иначе от гледна точка на това имат ли основание да вдигат таксите сега, ако уравниловката се запази - не, нямат такова основание.

- Ректорите обаче сякаш нямат нагласата да диференцират таксите...

- Нямат, защото се прие скоро. Трябва първо да свикнат с тази мисъл. Аз лично нямам информация да има ректори, които се канят тази година да вдигат таксите. И освен това студентите имат защита, защото те участват в органа, който взема решение за увеличаването на цените. След това предложенията идват в министерството, където ректорите ги защитават пред комисия. Тази година в нея бяха работодателите, ние сме поканили сега да се включат и студентите. Само там, където вдигането на таксите е мотивирано, ще го приемем и внесем в Министерски съвет. Постоянно ни задават въпроса какво правим с медиците, които завършват тук, а напускат страната, след като сме вложили в тях твърде много средства. Ето, даваме възможност за споделено финансиране. Така тези, които напускат страната, няма да бъдат чак толкова облагодетелствани, че са учили за държавна сметка. Ако им се вдигнат таксите до 2/3, вече и държавната загуба не е толкова голяма.

- Тоест - пазите инвестицията си?

- Не казвам пазим, но не искаме изцяло да финансираме кадрите на други държави. Но моята прогноза е, че броят на заминаващите ще намалява поради влошаващата се ситуация.

- Пред студенти от УНСС казахте, че законът трябва да им даде възможност сами да правят програмата си...

- Законът трябва да реши няколко наболели въпроса. Смятам, че българският език трябва да стане задължителен в университетите. Поне в първи курс всички студенти трябва да го учат като част от общото образование. Трябва да защитим езика от натиска на информационните технологии, защото, ако цял ден пишеш на латиница, пращаш sms-и, как ще напишеш "ц" на български език след това? Нужно е да се учат език и езикова култура, за да могат да се научат да се изразяват писмено. Студентите идват с различна подготовка и трябва да се стигне до едно определено ниво.



Трябва и да се преразгледат учебните планове или програми. Да се върви от усвояване на общи понятия към частното. Една от големите травми е, когато се появява много тежък професор в първи курс и започва да споделя всички неща, които го вълнуват в изследванията, а студентите просто не са подготвени да го разберат. Вярвам в това, че учебните планове трябва да станат меки. Те сега са твърди. Колкото и да казваме, че има мобилност и кредитна система, на студента му се предлага какво да запише. А той трябва да има право да си прави собствен набор от курсове. Може да е влязъл в една специалност, но нищо не пречи да си набере курсове от много други и на базата на кредитна система това да се признава. А за да стане това, е необходимо да отпаднат количествените показатели за брой преподаватели в катедра или факултет. Защото, когато има твърдо изискване на брой, ти трябва да осигуриш на тези хора натоварване и заплати. Законът трябва да позволи на университетите сами да вземат решения какво да бъде количеството преподаватели.

- Това няма ли да освободи много преподаватели на пазара?

- Няма да освободи, защото нашата професия застаря. Сега изкушенията са много повече, отколкото преди 20-30 г. Тогава да си преподавател беше много престижна работа. Сега не е така и голямата борба и на министерството, и на университетите е да направим професията привлекателна. Много скоро, след около десетилетие, ще стигнем до една ситуация, подобна на тази в Централна и Западна Европа, където има един професор в катедра, а не 12, да речем. За сметка на това обаче в науката ще останат мотивирани хора и това ще вдигне качеството. В края на януари вече ще имаме основните положения на закона, които могат да започнат да се обсъждат. Той трябва да реши още нещо много важно - че в докторското обучение трябва да преобладава проектният принцип. Научният ръководител трябва да иска не просто да има докторанти, защото така ще му отчетат повече часове, а и да има визията и амбицията какво да изследва, как ще бъде свързано то с живота и бизнес средата, за да изработи проект. И чрез този спечелен проект ще се осигури по-високо заплащане както на научните ръководители, така и на докторантите. Да се освободим от това докторантът, един активен млад човек, да живее на 450 лева стипендия. Наш професор, няма да му казвам името, спечели 1,5 млн. евро, за да развива изследванията си и да има докторанти. Ясно е, че те не вземат по 450 лв. Те получават много, имат пари да пътуват по библиотеки, да ходят по симпозиуми. И той, естествено, получава много високо възнаграждение, защото е спечелил проекта. Това ще промени средата и във финансово, и в научно отношение, и ще доведе до много високо качество. България, като не е богата на природни ресурси, е богата на хора и трябва да им дадем възможност да се развиват.