Глътка въздух за хронично болните, но и “капани” за пациентите с рак, както и потенциална схема за изнудване на болни. Всичко това е заложено в новия Национален рамков договор (НРД), подготвен от Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Добрата новина - пациентите с инфаркт, на които им е извършена сърдечна операция или им е поставен стент, тези със сърдечна недостатъчност, с ревматични пороци, ритъмни нарушения и др. вече могат да се записват за диспансерно наблюдение и при личния лекар. “До края на 2011-а за тях бяха отговорни единствено специалистите, а днес може да се направи и друг избор”, обясни пред “Труд” д-р Виктория Чобанова, секретар на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Досега пациентите с изброените заболявания можеха да отидат при специалист толкова пъти, колкото е определила здравната каса. За различните диагнози има лимит.

“Оттук нататък при нас, личните лекари, те могат да идват всеки път, когато имат нужда”, подчерта д-р Чобанова. Промяната е от изключително значение за живеещите в погранични и отдалечени райони, в които няма специалист. “Личните лекари, които поемат диспансерно наблюдение, ще бъдат много по-полезни и ще помагат по-комплексно на пациентите си, но, разбира се, при нужда ще ги пращат при специалист”, допълни д-р Чобанова.

Джипитата вече ще имат правото да изпращат болните и за високоспециализирани дейности като ехокардиография, велотестове, доплерови изследвания и др. Досега достъп до тях пак осигуряваше само специалист.

С промяната в НРД се регламентира и платеният достъп до специалист, ако пациентът не иска да виси на опашки при джипито за направление. И досега, ако извадиш от джоба си 50-70, а вече и 100лв. за виден лекар, без проблем той те приема на консултация.

“Специалистите много се бориха за този регламент. Смятат го за голямо завоевание, но и аз, като медиите и пациентите също не намирам някаква промяна спрямо настоящото положение”, отсече д-р Чобанова. Тя припомни, че голяма част от колегите й на последния събор на БЛС са изказали “опасения, че постановяването на свободния достъп до специалист би могло да доведе до корупционни практики”.

На въпрос как болният може да бъде защитен от рекета да минава на кешов преглед д-р Чобанова отговори: “Пациентът не може да бъде спасен от неправилно отношение, нито защитен от изнудване.” Според нея подобни ситуации могат да възникнат и в много други сфери, но държавата не обръща внимание.

Рисковете от платения достъп идват и от това, че е възможно специалистите да дават предимство на кешовите болни, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация (НПО) и член на надзорния съвет на НЗОК от “квотата на болните българи”. Друго опасение на Хасърджиев е, че не е изключено специалистът да откаже преглед на решилия да мине по общоустановения ред болен (т. е. дошлият с направление). “Защото лекарят може да заяви, че по линия на касата няма как да го консултира, тъй като му е изчерпан лимитът, т. нар. регулативен стандарт за месеца”, предположи шефът на НПО.

По тази причина наздорният съвет на касата се съгласил само 10% от издаваните от специалиста направления за изследвания да се полагат на кешовите пациенти.

Остава обаче въпросът как ще се контролира дали ограничението се спазва. Трябва също да се заложат санкции за нарушителите. “За съжаление това тепърва трябва да се уточнява”, отчете д-р Хасърджиев. Неговият съвет е, ако специалист откаже направление за изследване на некешовия пациент например, болният незабавно да сезира здравната каса и пациентските организации.

Най-много опасности тази година дебнат пациентите с рак. Цената на клиничната пътека за химиотерапия №298 бе намалена от 603 лв. на 470 лв. Не само че болниците ще получават по-малко пари, но и за по-малко пациенти. През 2011-а преминалите по 298-а пътека са над 62 000 българи със страшната диагноза рак. За т. г. по пътеката ще се лекуват не повече от 25 000 онкоболни. Да, предвидено е в извънболничната помощ да се извършат 110 000 процедури за “системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания”, за което касата ще плаща по 150 лв. Но не е помислено какво ще се прави, ако пациенти с рак (повече от 25 000 заложени) се нуждаят от прием в болница. А не да минават по предвидения огромен брой онкопроцедури извън болница. До вчера не стана ясно дали касата е облекчила изискванията си за договор с хосписите за онкоболни в терминален стадий. Защото бяха заложени такива критерии, на които трудно биха отговори дори областни болници. Става дума за наличие на мултипрофесионален екип, в който да влизат лекари със специалност анестезиология и интензивно лечение, онкология, лъчелечение, хирургия. До миналата година право на договор с касата за палиативни грижи имаха само болниците.