По темата Николай Цеков разговаря с изпълнителния директор на софийския Институт за икономическа политика Калин Маринов:

"Спадът в притока на задграничните инвестиции в българската икономика през 2011 година в сравнение с 2010 най-вероятно ще бъде поне 30 процента. Миналата година той стигна рекордните 50 процента. Проблемът засяга почти всички страни на Балканите и Източна Европа с изключение на Турция", казва Калин Маринов. Според него обаче в България неблагополучията имат известна специфика.

България да вземе пример от Румъния!

В периода до 2008 година, когато Централна и Източна Европа привличат осезаеми инвестиционни потоци главно към производствените отрасли, в България акцентът е поставен върху строителството и търговията с имоти. Жестокият срив в двата бранша и липсата на достатъчно капиталовложения, които да гарантират за по-дълъг период обороти, износ и работни места, прави излизането на България от кризата по-трудно. Според Калин Маринов дори оплакваната от медиите Румъния може да бъде пример за София как трябва да се привличат качествени инвестиции.

Букурещ успешно прилага стратегия за дотиране на капиталовложенията, особено ако те се правят в слаборазвити региони. Ако голям инвеститор направи вложения в размер на 100 милиона евро, румънската хазна поема задължението да доплати остатъка от цената на инвестиционното намерение. Същото се отнася и за малки капиталовложения в размер до 10 милиона евро. Като пример за успешна инвестиция в трудни времена Маринов сочи капиталовложението на големия италиански производител на гуми "Пирели” в слаборазвит регион в Южна Румъния.

Българският феномен "работещи бедняци”

От едно ново изследване на софийския Институт за икономическа политика, проведено с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел", става ясно, че нивото на безработицата в България през 2012 година няма да отбележи осезаемо снижение, дори и ако икономиката покаже по-голям стопански растеж от прогнозните 2 процента. Това е така заради "странната” непропорционална връзка между стопански ръст и заетост в България.

Друг изненадващ извод на икономистите е, че равнището на образование сред заетите в страната през последните години спада, но не само заради проблемите в образователната система. Обяснението е, че в условията на криза работодателите първо се освобождават от хората с по-високо образование, които масово заемат преобладаващите в българското стопанство места за по-ниско образовани специалисти или общи работници.

"В България почти никой не инвестира в повишаването на качеството на работната сила. Ниското заплащане дори се счита за някакво конкурентно предимство на нейната икономика. Всъщност това е нож с две остриета. Защото понастоящем именно недостигът на квалифициран технически и изпълнителски персонал и лошото качество на професионалното обучение се превръщат в основен препъни-камък пред външните инвеститори”, твърди изпълнителният директор на софийския Институт за икономическа политика.

Един от феномените на българската бедност на фона на европейските мащаби на явлението е фактът, че 7 процента от бедняците в страната са всъщност хора, които имат постоянна работа. Под линията на бедността живеят и една трета от заетите на непълен работен ден или на временни работни места. "Този факт ограничава до крайна степен възможностите на българите сами да инвестират в професионалното си развитие. Евтинията на работната ръка и ниските данъци отдавна не са привличащ фактор за солидните инвеститори с дългосрочни планове. Те искат да видят стабилност и предвидимост на капиталовложенията си и резултатите от тях. С други думи - търсят се държави, които имат и стриктно изпълняват стратегии за привличането на инвеститорите чрез подобряване на правната, социалната и инфраструктурната среда за правене на бизнес”, подчертава Калин Маринов.



Сивата икономика - все по-сива

Редом с явления като корупцията, сивата икономика в България продължава да се разраства. Потвърждение на този факт Калин Маринов намира дори в най-важния закон за страната – приетия закон за бюджета през 2012 година. "Финансовото министерство предвижда през идната година да намалеят приходите от корпоративния данък и от данъците върху физическите лица. Интересното в случая е, че редом с това намаление се предвижда нарастване на постъпленията от ДДС (данък добавена стойност), който всъщност е индикатор за увеличение на крайното потребление. Така се признава, че хем ще намаляват приходите на населението, хем потреблението му ще нараства. Това не би могло да се случи без да се допусне, че все повече приходи няма да бъдат отчитани от фиска. Изводът в крайна сметка е, че сивият сектор в пазара на труда ще набъбне”, прогнозира Маринов.

Забележителна е обаче и друга тенденция. Фирмите, които участват в обществените поръчки, свързани с усвояването на европейските фондове, имат интерес да декларират пред европейските институции всички свои разходи за разлика от предприятията от сивия сектор. Това е тенденция, която сама по себе си пък води до неговото свиване, убеден е Калин Маринов.