Американското седмично списание “Тайм” обяви протестиращия човек за личност на 2011 година. “Протестиращият" е избран, защото през годината демонстрантите са "предефинирали силата на хората" по света, посочва АП. "Те недоволстваха, те искаха, те не бяха отчаяни дори и когато отговорите идваха в облаци от сълзотворен газ или дъжд от куршуми. Те буквално въплътиха идеята, че отделното действие може да донесе колективна огромна промяна", заявява редакторът на списанието Рик Стенгъл.

Традицията на “Тайм” да избира личност на годината започва от 1927-а, когато за такъв е обявен американският пилот Чарлз Линдбърг – първият пилот, прелетял Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж без кацане. Понеже “Тайм” избира личността на годината в зависимост от това доколко дадена личност е променила света – за добро или за лошо – през годините носители на званието са били хора като например Адолф Хитлер (през 1938-а), Йосиф Сталин (на два пъти) и други спорни фигури, като например скандалният прокурор Кенет Стар, който води разследването за аферата с Моника Люински и получава званието заедно с “обекта” си – президентът на САЩ Бил Клинтън, бившият шеф на КГБ и лидер на Съветския съюз Юрий Андропов, когото днес почти никой не помни, и кой ли още не.

В дългия списък на отличените може да се видят още Ясер Арафат, Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг, президентите на САЩ Франк Делано Рузвелт, Хари Труман, Джон Кенеди, Ричард Никсън, Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш - баща и син, китайският комунистически лидер Дън Сяо Пин (на два пъти), в по-ново време – папа Йоан Павел ІІ, фронтменът на “Ю Ту” Боно, Бил Гейтс, Владимир Путин. Последният в списъка, личността на 2010 година е основателят на “Фейсбук” Марк Цукербърг.

Всякакви хора, с най-различни занятия, убеждения и националности. Имало е и събирателни образи, както е през тази година – американският войник, средните американци, поколението на “Бейби бума”, веднъж личност на годината (1988) е била застрашената Земя, а през 1982-а – компютърът.

Изборът през 2011 година е очевидно пряко повлиян от Арабската пролет – въстанията, които свалиха авторитарните режими в Тунис, Египет, Либия, Йемен и са на път да го направят и в Сирия. Но заедно с това в образа на протестиращия влизат и движението “Окупирай “Уолстрийт”, “възмутените” в Испания, демонстрантите в Гърция, неприемащите изборните фалшификации в Русия.

Тези, които протестират на площад “Тахрир” в Кайро и онези, които са разпънали палатки в парка “Зукоти” в Ню Йорк, искат различни неща, но общото между тях е непримиримостта. Те не искат да се съгласят, че всичко трябва да продължава така.

2011 година показа, че у огромна част от хората по света се е натрупала колосална негативна енергия. Управляващите елити все по-трудно се справят със задачата да водят в бурни времена, егоизмът и очевидно несправедливото разпределение на тежестите прояждат отвътре доверието в политическите и социалните системи.

И, дано съм лош пророк, но изглежда, че протестната 2011 година е само началото. Но ще видим.