България е направила важни стъпки в превенцията и противодействието на трафика на хора. Изводът е от първия мониторингов доклад за страната ни, изготвен от Групата експерти за борба с трафика на хора (ГРЕТА), съобщиха от пресцентъра на МВР. Групата експерти за борба с трафика на хора ("ГРЕТА") публикува първия доклад за България, във връзка със задълженията на страната ни по Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.

България е сред първите 10 страни, в които през 2010 и 2011 г. се извършва мониторинг с оглед прилагането на Конвенцията. ГРЕТА отбелязва, че страната ни е направила важни стъпки в превенцията и противодействието на трафика на хора. Изтъква се развитието на законовата и институционалната рамка - приетия Закон за борба с трафика на хора, увеличаването на наказанията за извършителите на този вид престъпление, както и криминализирането на използването на услуги от жертви на трафик.

При наказателното преследване експертната група отчита, че разпоредбите, касаещи наказанията, са отразени напълно в българското законодателство. Акцент е поставен върху извършваната превенция с оглед факта, че България е страна на произход за жертви на трафик на хора. Приветстват се мерките, които държавата е предприела за обучението и допълнителната квалификация на служители, работещи с жертви на трафик или с потенциални такива.

Групата от експерти призовава българските власти да предприемат проактивни мерки за разследване на случаи, като особено внимание да се обърне върху туризма, строителството и развлекателния бизнес. Препоръчва България да съсредоточи превантивните мерки в ромските общности, свързани с икономическо и социално овластяване на рисковите групи.

ГРЕТА дава положителна оценка и на разработения от неправителствените организации и Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) Национален механизъм за насочване на жертви на трафик. Групата посочва, че Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина е добра практика.

Отбелязана е връзката между сътрудничеството на жертвата на трафик на хора за разкриване на престъплението с предоставяните й по закон услуги, особено в случаите на чужди граждани – жертви на трафик. Поставен е акцент върху ролята на неправителствените организации и работата с тях.

Групата експерти за борба с трафика на хора приветства всички дейности на България по изграждането на международното сътрудничество. Като примери са посочени съвместната работа с ЕВРОПОЛ, СЕКИ център в Букурещ, с Гърция по случаите на трафик на бременни жени с цел продажба на децата им, с Холандия, Румъния, Италия, Испания, с Международния център за развитие на миграционните политики и др.

България е и сред първите 10 страни, които ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа през 2007 г., но принципите заложени в нея са възприети от страната ни още през 2003 г., с приемане на Закона за борба с трафика на хора. Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), чиито председател е министър Цветан Цветанов, отбелязва, че България е единствената страна, която от въвеждането на чл. 19 от Конвенцията в чл. 159в (нов) в Наказателния си кодекс, вече има издадени осъдителни присъди по него.

В края на миналата година НКБТХ разработи пилотен проект "Превенция на трафика на хора, принадлежащи към етническите групи, с фокус към ромското малцинство в България". Проектът има за цел да намали броя на потенциалните жертви от ромски произход, да осъществи конкретни мерки за превенция на ранната бременност сред жените от ромски произход, да засили запознаването на уязвимите социални групи с методите за семейно планиране и с трафика на хора. Целта на проекта е намаляване на броя на случаите на изоставени деца от ромски произход.