Георги Първанов наложи вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., съобщиха от прессекретариата на президентството. Президентът подписа указ, с който връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г.

Мотивите за връщане на закона за ново обсъждане на закона в Народното събрание включват: "Приетият на 8-и декември 2011 г. Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. (ЗБДОО за 2012 г.) предизвика бурни дебати и остро обществено противопоставяне. Добре разбирам, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. ще се изпълнява в условията на световна финансова и икономическа криза. Затова многократно съм призовавал за предприемането на широкомащабни антикризисни мерки, които да намалят тежките последици от кризата и смятам, че социалната цена за преодоляването й следва да се сподели солидарно от всички социални групи. Винаги съм настоявал правителството да формулира ясно своя антикризисен план, за да потърси необходимата максимално широка подкрепа, без която реализирането на необходимите реформи, в това число и в осигурителната и в пенсионната сфера, са невъзможни или неефективни. Споделям необходимостта от продължаване на реформите в публичния сектор и поради това принципно подкрепих в края на миналата година постигнатото компромисно споразумение със социалните партньори за развитие на пенсионноосигурителната система.

За съжаление с приетия една година по-късно Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. сме свидетели на едностранен отказ на управляващите от поетите и нормативно установени задължения в противоречие с утвърдените принципи на социалния диалог. Освен това този закон не само не отговаря на обществените очаквания и нагласи, но съдържа разпоредби, които отнемат и накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите.

Смятам, че ЗБДОО за 2012 г. така, както е приет и по начина, по който е приет, разкрива съществени недостатъци, поради което следва да бъде обсъден повторно от 41-ото Народно събрание. Неговите по-съществени слабости се отнасят до следното:

1. Намирам за нецелесъобразна нормата на § 4 във връзка с § 6, т. 22 ПЗР на ЗБДОО за 2012 г., въвеждаща промяна на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с която се отменя индексирането на пенсиите за 2012 г. и по същество се отменя т.нар. златно швейцарско правило.

С § 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. не се предвижда осъвременяване на пенсиите. Многократно съм заявявал, че категорично не приемам политиката на управляващите от началото на техния мандат да не прилагат чл. 100 КСО, който предвижда всички пенсии да се осъвременяват ежегодно с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени (инфлацията) през предходната календарна година. Като продължение на тази политика с § 6, т. 22 ПЗР КСО необосновано се променя установеното в чл. 100 КСО правило, като се предвижда занапред пенсиите да се индексират само с процента на инфлацията, което намирам за нецелесъобразно и социално несправедливо, а това е в противоречие с принципите на социалната държава, закрепени в Преамбюла на българската конституция. То нарушава и изискването на т. 1. 9 от Становището на Европейския икономически и социален комитет („Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“ (СОМ) 2010 № 365) „пенсионната система… да бъде надеждна и адекватна“.

Отмяната на нарастването на осигурителния доход през предходната година като фактор за осъвременяването на пенсиите прекъсва връзката на този процес с един от най-важните индикатори, определящи приходите, респективно разходите за пенсии в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това ще доведе до по-ниско индексиране на пенсиите на фона на желанието ни за по-бързо достигане на средните равнища на доходи и жизнен стандарт на страните-членки на Европейския съюз. И обратно, инфлацията е един от показателите, който се наблюдава от Европейската комисия с цел да се поддържа на по-ниски нива. Особено в условия на криза и свито потребление нейният размер е сравнително нисък, а поради това и осъвремененият размер на пенсиите ще бъде по-нисък. Отново се преследват само фискални цели, като на заден план остават социалните проблеми на пенсионерите. А трябва да се подчертае, че съгласно т. 1.11 от посоченото Становище на Европейския икономически и социален комитет „пенсионерите са много важна социално-икономическа категория и не бива да се разглеждат като бреме, а като основен икономически фактор, съставляващ средно 25 % от населението“.

Защитата на адекватната покупателна способност на пенсиите е дългосрочен процес, който не може и не бива да се влияе от икономическите цикли. Ако например след настоящия период на икономическа стагнация последва период на засилена инфлация, тогава използването само на индекса на потребителските цени за осъвременяване на пенсиите ще бъде неизгодно за осигурителния бюджет. Означава ли това, че при всяко отклонение от прогнозните бюджетни параметри следва да променяме и правилата?! Доверието в пенсионната система е функция от нейната стабилност и неподатливост на политическа целесъобразност.

2. Оспорвам и § 6, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 15 ПЗР на ЗБДОО за 2012 г., с които срокът за изчисляване на размера на обезщетенията при временна неработоспособност, майчинство и безработица се увеличава с по 6 месеца. Това ще доведе до намаляване на размера на обезщетението на болните, майките и безработните. Подобна уредба е социално нецелесъобразна, особено в условията на криза и висока нарастваща безработица, защото прехвърля отговорността на държавата по контрола върху злоупотребите със средствата на общественото осигуряване върху едни от най-уязвими социални групи. Доколкото се утежняват условията за отглеждане на дете, подобна мярка има и негативен демографски ефект. Смятам, че усилията на държавата следва да се съсредоточат върху подобряване на контролната дейност на Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт.

3. Приетият ЗБДОО за 2012 г. съдържа норми за увеличение на пенсионната възраст (§ 6, т. 18 б. „а” и б. „б” от ПЗР на ЗБДОО за 2012 г.), предложени неочаквано и без спазване на принципите на осигуряването и установената законова процедура (по чл. 3, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване), които взривиха социалния мир и бяха категорично оспорени в хода на приемането на закона. Тези норми се възприемат от мнозинството в българското общество като нарушаващи установените принципи за социален диалог, като финансово необосновани и социално нецелесъобразни. Публично съм отстоявал и своята позиция, че вдигането на възрастта за пенсия е в противоречие с договорените само преди една година параметри на пенсионната реформа. Чрез приетата по този начин законова уредба държавата става непредсказуема и непоследователна при определяне на правилата в социалната политика.

Въведените със ЗБДОО за 2012 г. мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране не отчитат адекватно демографските процеси в страната, здравното състояние и продължителността на живота на населението, равнището на доходите и на осигурителните плащания (в т.ч. на пенсиите). Безспорно увеличението на възрастта за пенсиониране е световен процес, но той трябва да е съобразен с националните особености, с условията на труда, с продължителността на живота и здравния статус на българските граждани и да е предсказуем във времето. Направената промяна е инцидентна мярка със съмнителен ефект върху усъвършенстването на пенсионната система. Тя не е придружена от цялостен пакет от взаимно свързани мерки, по които има вече постигнато обществено съгласие. Като тези, свързани с ранното пенсиониране, засилване контрола при отпускането на осигурителните плащания при инвалидност, повишаване събираемостта на осигурителните вноски, освобождаване на пенсионната система от неприсъщи за нея разходи и други. Подобна внезапна мярка влиза в остро противоречие с духа на пенсионното законодателство, което трябва да бъде стабилно. Тя срива доверието към системата на държавността, отслабва стимулите за участие в осигуряването и създава условия за социално противопоставяне. Тя е неочаквана от обществото, предизвиква социално напрежение и нарушава житейското и бизнес планиране.

Освен това споделям експертните оценки, че промените в пенсионната възраст не гарантират очаквания финансов резултат и не са съобразени с острите проблеми на пазара на труда, поради което прокризисният ефект ще бъде по-силно изразен, отколкото антикризисния. Значителна част от спестения ресурс в пенсионния фонд на Националния осигурителен институт ще отиде за покриване на допълнителните разходи по фонд „Безработица”, който също е с висок бюджетен дефицит.

4. Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. бе приет и при съществено нарушение на установената процедура, което създава основание и предпоставки за оспорването му и като противоконституционен. Законопроектът бе внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 2 ноември 2011 г. Така, както е внесен, не са предвидени разпоредбите, които предизвикаха обществено недоволство и които засягат правата на хиляди български граждани. Изрично в мотивите на вносителя на законопроекта – Министерския съвет, се посочва, че разчетите за пенсиите през 2012 г. са направени при параметри, основаващи се на „запазване на изискуемата към настоящия момент възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. При такива параметри законопроектът е приет и на първо гласуване. С внасянето за второ четене с един параграф на около тридесет промени в КСО и други закони по същество е премахната възможността за дискусия на първо четене. Така се отнема и възможността на народните представители да внасят свои предложения за промени на тези съществени изменения. С гласуването на предложенията за изменение на възрастта, внесени от народен представител, се променят „принципите и целите на закона”, което е недопустимо от изискванията на чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България. Конституционният съд е имал възможността да се произнесе по аналогични поводи в мотиви на свои решения - напр. Решение № 14 от 2001 г. по к.д. № 7 от 2001 г. (Обн., ДВ, бр. 52 от 08.06.2001 г.) и Решение № 7 от 2005 г. по к.д. № 1 от 2005 г. (Обн., ДВ, бр. 52 от 24.06.2005 г.). В тях се отбелязва, че народните представители спазват своето конституционно правомощие на законодателна инициатива, ако внасят изменения, „без да променят принципите и целите на закона” и „всяка добавка или изменение не следва да излиза от общия дух, общите принципи на законопроекта, очертани при първото му гласуване”. Аналогично е и правилото на чл. 74, ал. 2, изр. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Нещо повече, така приетите разпоредби противоречат на изискванията на чл. 3 и чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), че законът урежда еднородни обществени отношения. Отношенията относно материалноправния режим на пенсионното осигуряване, елемент на който е и възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са предмет на друг закон – чл. 68 - 69а КСО. Те са вън от предмета на бюджетния закон, който е само за набирането и разходването на средства за общественото осигуряване. Нарушено е и изискването на чл. 10, ал. 2 ЗНА измененията на закон да се уреждат с отделен закон за неговото изменение и допълнение. В случая това е направено с друг закон.

Предвид изложеното смятам, че Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г., съдържа съществени и непреодолими законодателни недостатъци, засягащи основни и неотменими права на гражданите и е приет при съществени процедурни нарушения на законодателния процес. Ето защо и като се ръководя от гореизложените мотиви, свързани с аргументи за съществена социална и финансова несправедливост, противоречие с действащото законодателство и допускане на противоконституционност, и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г., като го оспорвам по принцип и в неговата цялост".