В повечето държави от ЕС възрастта за пенсиониране при мъжете е 65 години. Изключения правят Дания (67 години) и Ирландия (66 години), от една страна, и от друга Франция (60 г. и 3 месеца). При жените възрастта варира от 60 години (Австрия, Италия, Великобритания) до 67 години (отново Дания).

Три държави от ЕС обсъждат в момента своите пенсионни реформи. Франция възнамерява до 2018 г. да вдигне възрастта за пенсиониране на 65 или 67 години (дебатите са в ход). Великобритания мисли за 66 г. до 2020 г. Германия също се е спряла на 67 г. и за двата пола, но до 2029 година (сега там възрастта е 65 години).

Или, иначе казано, основните тенденции в Европа са две - повишаване на възрастта за пенсиониране и изравняване на годините за мъжете и жените.

Казвам това не за да взема страна в ожесточения спор за пенсионната реформа у нас. Но щом сме държава-членка на ЕС, ние не може да изоставаме от общите тенденции там. Въпросът обаче е, че в ЕС подготовката (не казвам дискусиите, а именно подготовката) за промените във възрастта за пенсиониране вървеше от години. Което даде възможност на гражданството отдалече да планира своето пенсионно (а и не само) бъдеще.

А у нас се получи “от вратата за краката”. Преди няколко месеца се заговори за реформата, а онзи ден вече се гласува. Никаква подготовка, а просто силово налагане от едно послушно мнозинство.

Има и още нещо. Традиция в Европа е, щом децата навършат пълнолетие, да им стегнат куфарчетата на вратата на апартамента (или къщата) и да им кажат: “Хайде, мами, голям(а) си вече, оправяй се сам(а). Ако искаш, спечели си стипендия и учи, ако не можеш, почвай работа. Пък ако решиш да ни дойдеш на гости, не забравяй да ме предупредиш поне седмица по-рано.”

У нас още е в сила поговорката “Тате носи, мама меси, пък аз ще си поживея”. И колкото по-дълго родителите “носят и месят”, толкова по-добре. А ако “общественото мнение” разбере, че някоя баба (или дядо) не помагат при гледането на внучетата, то е готово буквално да ги разкъса за “старческия” им егоизъм. И от страх да не бъдат разкъсани, баба и дядо усърдно помагат.

Двама от моите трима внуци (понеже третата е малка) са надлежно “разпределени” между двете баби, при това по системата “няма не искам, няма недей”. Просто ги получаваме в първия учебен ден и си ги вземат в последния...

Не се жалвам, но си мисля, че в страните от ЕС това е не просто невъзможно, а направо абсурдно.

Обикновено у нас между 50-те и 60-те си години хората стават баба и дядо. И тъй като очевидно няма скоро да скъсаме с традицията “носи и меси”, пенсионната реформа - пак подчертавам, без никаква подготовка, сериозно ще обърка и ред демографски планове.

Защото, ако децата ни решат да се размножават, те евентуално биха могли и да са си направили съответните планове - майка ми се пенсионира еди-кога си, баща ми - еди-кога си, значи 2 или 3 години преди това мога да си позволя дете, пък после те да го поемат. Да, ама тук се появява “силовакът Дянков”, който казва - това не ме интересува, реформа “сега и веднага”.

Кое не го интересува? Че сме в демографска криза и ни трябват деца, т.е. раждаемост? Или че, както предупреди Костов, в следващите години пенсионната реформа няма да облекчи, а обратно - още повече ще натовари бюджета на НОИ. Рядко съм съгласен с Костов. В случая обаче съм принуден да призная,че е прав.

Само дето, когато това стане явно, Дянков вече няма да е министър (така поне обеща). И ще си вее гащите някъде из Америка, оставяйки на наследника си да му чисти батаците...

Стигам сега до друг един парадокс. Преди 12 г. същият този Костов по същия силов начин наложи сваляне на пенсионната възраст на професорите от 68 на 65 г. От една страна, това е пълна глупост. Характерът на нашата работа е такъв, че именно около и над 60 години сме придобили достатъчно опит, знания и квалификация. С които можем да бъдем полезни не само на науката, но най-вече на младите хора.

Но не. Мотивът беше, че почти всички професори са “дърти комунисти” и колкото по-рано ги изритаме от работа, толкова по-лесно ще сложим наши, “верни на демократичните идеи” хора. Друг е въпросът доколко освен вярата имат и знания.

Като се замисля, ние наистина сме държава на абсурдите - силово налага пенсиониране на хора, които не искат да го направят на 65 години, а принуждава да се пенсионират на 65 години хора, които искат да сторят това по-рано.