Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой обеща да се инжектират пари в Международния валутен фонд и да се наложат стриктни правила за овладяване на дефицита, като част от последните приети мерки за спасяване на Еврозоната.

Той заяви, че държавите от „Еврозоната и другите членове от ЕС ще имат за цел да предоставят допълнителни ресурси - до 200 милиарда евро, които да бъдат внесени в Международния валутен фонд".

Държавите от Еврозоната и другите 6 члена от ЕС - сред които и България, ще обсъдят и потвърдят в рамките на 10 дни план за осигуряването на допълнително ресурси за Международния Валутен фонд, които ще възлизат до 200 милиарда евро (270 милиарда долара) във формата на двустранен заем.

Това ще подсигури МВФ и той ще има адекватни ресурси за справяне с кризата. Надяваме се на паралелни вноски от страна на международната общност, се казва в приетия тази нощ документ.

„Увеличаваме нашите финансови ресурси, за да се справим с кризата пред която сме изправени", каза Ромпой, допълвайки, че парите ще се използват за подпомагане на закъсалите страни от Еврозоната.

Ромпой обяви, че Европейският механизъм за стабилност ще започне да работи по-рано от предвиденото - юли 2012 година.

По отношение на дългосрочната политика в съюза Ромпой изтъкна, че страните на срещата на върха са се съгласили за налагането на строга бюджетна дисциплина.

Тези, които нарушават правилата „автоматично" ще получават наказания за това, че не спазват дефицитната граница от 3% от БВП, каза Ромпой.

Припомняме, че бюджетният пакет, който беше приет тази сутрин трябва да влезе в сила от юли 2012 г и да ограничи дефицита в Еврозоната до 0,5% от БВП на единния валутен съюз.

Според много анализатори най-добрият начин за справяне с финансовата криза е обединяване на дълга на Еврозоната или пускането на общи еврооблигации, но все още много лидерите са против тази идея.

„Не постигнахме споразумение по този въпрос. Ще го дискутираме, надявам се, в по-спокойна обстановка", подчерта той.

„Разбира се, в ЕС не е лесно да се изградят договори, протоколи и закони - говорим за правни средства. Заключението е, че 17-те страни от Еврозоната и 6 други страни от ЕС (България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния - б. а.) ще сключат фискално споразумение със строги правила, които да залегнат в конституциите им", констатира президентът на ЕС.

Унгария, Великобритания, Швеция и Чехия не се присъединиха към другите държави. Унгария иска да остане извън предлагания договор, докато Чехия и Швеция са изразили желание първо да консултират споразумението от Брюксел с парламентите си. Великобритания искат гаранции, че промените няма да засегнат финансовия сектор на страната - Лондонското сити.