България, Румъния и балтийските републики бяха похвалени от канцлера на Германия Ангела Меркел в речта й пред Бундестага, че докато някои страни от еврозоната се провалят в усилията си да овладеят дълговата криза, те спазват строга бюджетна дисциплина и въпреки че не са членки на общия валутен съюз (без Естония), техните граждани правят повече жертви, отколкото тези в засегнатите от кризата държави.

Похвалата на Меркел не е нищо повече от потупване по рамото, но дори и то е необходимо, за да стимулира най-вече България и Румъния да продължават изпълнението на строгите си програми за бюджетна консолидация и реформите в държавния сектор с надеждата да бъдат поканени в очертаващия се нов фискален съюз, който да замени еврозоната като модел на икономическа общност.

"Отиваме в Брюксел след няколко дни с една-единствена цел и искам да акцентирам на това – да се договорим за промени в европейските договори, като искаме да предотвратим разделение между държавите от еврозоната и останалите, които не използват еврото" - заяви Ангела Меркел, канцлер на Германия.

Добре е в България да не тълкуват думите на Меркел буквално, а да се направи опит да се вникне между тях. Канцлерът призна, че някои страни в ЕС се справят по-добре от други, но това не означава, че те автоматично ще се присъединят към клуба на богатите. България трябва да задържи бюджетния си дефицит до 3% от БВП в дългосрочен план, според маастрихтските критерии на ЕС, трябва да обуздае инфлацията, да осигури макроикономическа стабилност, но и да създаде стимули както за развитието на дребния и средния бизнес, така и за привличането на чуждестранни инвестиции.

Ако бъде приета за член на т.нар. "втора еврозона" или по-строг фискален съюз на държавите отличници в сегашния валутен съюз, България ще получи сериозни облаги, със сигурност ще привлече капитали на чуждестранни инвеститори, но трябва да положи и неимоверни усилия да запази ниските си данъци, благодарение на които привлича западния бизнес. Финансовият министър Симеон Дянков коментира, че до шест месеца еврозоната няма да бъде същата, каквато я познаваме, а България не би искала да членува в нея в сегашния й кризисен вид. Така или иначе българското правителство трябва да лобира по-настъпателно в Брюксел и Страсбург за допускането на страната ни в общност с по-строги бюджетни и фискални правила, но и да обясни разбираемо на собствените си граждани какво означава това и защо е полезно за тях.

Ангела Меркел си осигури поддръжници за идеята "Европа на две скорости", като похвали София, Букурещ и държави от Прибалтика, а това е важно при гласуването в Съвета на ЕС в Брюксел на 8 и 9 декември. В понеделник тя и Саркози ще доизбистрят стратегията си за стабилизиране на еврото. Промените в европейските договори трябва да гарантират създаването на по-тесен фискален съюз между сегашните членове на еврозоната. В него националните бюджети ще бъдат строго наблюдавани от останалите членове и всеки опит за разточителство и отклоняване от правилата, ще бъде санкциониран, включително и от Съда на ЕС, ако се приеме разширяване на правомощията му. Другият важен въпрос е статутът на ЕЦБ. Банката вероятно ще се намеси по-решително на пазара за облигации, освен това ще осигури необходимите условия за финансиране с облекчена лихвена политика.

Лидерите на ЕС трябва да сближат позиции и за подсилването на спасителния инструмент – Европейския фонд за финансова стабилност. Има идея това да стане със средства от МВФ, но как и при какви условия, ще преговарят на срещата на върха на ЕС в Брюксел.