"Да, вярно е. Двойки или отделни жени идват да прегръщат Камъка на плодородието. Ще ви го покажа и ще разберете защо се нарича така", казва Стилиян Марков. Дипломираният геодезист от 18 г. е уредник на музея край централната група Побитите камъни край Варна. Много от тях приличат на огромни фалоси, но само един отключва зачеване.

8-метровата колона е най-високата в гората от каменни стълбове, подредени в кръг. Българките не казват дали Камъкът на плодородието действа. Но рускините са много благодарни. Ирина от Санкт Петербург дошла да разгледа туристическата забележителност през 2005 г. Тя била омъжена от години, но нямала деца. Двамата със съпруга си прегърнали камъка и тя заченала тутакси. После се върнала с 4-годишната си дъщеря и подарила картичка за спомен на музея с благодарност.

Друга рускиня попитала уредника: "Къде е онази колона, която помага да имаш деца? Една приятелка от Москва е идвала тук миналото лято и с едно прегръщане на камъка е решила проблема си със зачеването."

Уж дело на природните стихии, камъните изненадват с точни и подредени символи. Един от тях е във формата на сърце. Друг пропуска сноп слънчеви лъчи и прожектира сърце върху пясъка.

Забелязала го преди 3 години находчива туристка. Като вдигнала апарата да снима, видяла слънчевия знак. Той може да бъде наблюдаван само от май до август в часовете между 12 и 16.

Туристката станала кръстница на формата и я нарекла Камъка на божествената любов. Така от само себе си се оформя цикълът на живота - сърце - камък на любовта - колона на плодородието. Той естествено завършва с групата "Семейството".

Мнозина влюбени правят тук малък ритуал за преданост. В началото на каменната гора има паднала колона с процеп. Това е Камъкът на верността.

Според скандинавска легенда, ако откриеш морски камък с дупка и погледнеш през него като през далекоглед към тила на любимия, той ще ти е верен вечно.

Слънцето хвърля лъчи и през леко изтърканата от употреба дупка между две каменни колони. Хората вярват, че който се провре през тесния процеп, няма големи грехове. С промъкването не получават опрощение. Но мнозина бързали да се похвалят пред екскурзовода и групата, че са минали теста, било то със скъсан ръкав или крачол. Малцина са се заклещвали и се налагало да бъдат избутвани.

Стилиян Марков вярва в необикновената енергия на мястото. Всъщност с него вървим по дъно на море.

От всички най-невероятни теории и хипотези за произхода на камъните той приема тази, че тук са били водите на Людетско море и между каменните колони са живеели праисторически морски твари. Доказва го ситният кварцов пясък. А също и малките мидички и морски охлювчета, полепнали по каменните колони. Геодезистите още спорят дали стълбовете са възникнали, докато са били на дъното на морето, или после, когато водата се е оттеглила преди милиони години.

Побитите камъни са разпръснати в 15 групи на площ от 50 кв. км. Стълбове има още край Девня, Белослав, Баново, Слънчево. Прави впечатление, че много от тях не са съвсем прави, а имат отсечен сегмент на върха и приличат досущ на фалос.

"Гледал съм ги дълго време и съм се питал възможно ли е наистина природата да създаде толкова правилни и прави каменни колони", разсъждава уредникът на музея. Той е запознат с теорията на Георги Велев, че камъните са поставени от човека. Писателят е идвал да прави подробни измервания на височина, обиколки, дупки, сводове. Те са в основата на книгата му "Посланието на Побитите камъни". Велев вярва, че това е каменна обсерватория, която говори за развита култура преди 7000 години. Даже смята, че камъните са издълбани и поставени по модел на най-старото обработено злато - варненското. Каменните фалоси показват, че древните хора тук са познавали "златното сечение" или "царския лакът", по който са издигнати пирамидите. Колоните и фактът, че слънчевият лъч "опложда" процеп в един-единствен момент в годината, разкриват култ към Слънцето и плодородието.

Побитите камъни са любимо място на енерготерапевти и радиестезисти. Група екстрасенси, дошли да се зареждат с енергия, веднъж попитали Стилиян Марков дали лежи върху камъните.

"Дадоха ми съвет да пробвам. Казаха ми, че ако не помогне, няма и да навреди. Точно по това време имах болка в сърдечната област, която много ме притесняваше. Беше през юли. Изчаках към 19 ч туристите да си отидат и легнах върху една от естествените плочи. Изключих се от всичко за около половин час. И болката изчезна - досега ве съм я имал", разказва геодезистът. Приятели му се присмели, че сигурно си е внушил. Но той вярва, че камъните натрупват енергия и че тя е чиста.

Единствените по-високи растения по пясъците тук са храстите глог. Червените плодчета виреят само там, където има добра енергия. Те помагат на един от най-важните органи в човешкото тяло - сърцето, и лекуват нервите.

Пред очите ни се открива група от три къси колони, която е в центъра на малки камъни. Ето ни до Кръга на желанията. Който прекрачи в него и си намисли тихомълком нещо, то се сбъдва. Израелски турист открил, че точно в центъра на кръга фотоапаратът блокира.

А на няколко крачки встрани пак започва да прави снимки. Слагаме мобилните си телефони върху камък с дупка и те изведнъж губят обхват.

Кръгът на желанията е завършен от художника Владимир Иванов през 1986 г. Сега той е професор във Варненския свободен университет. Довел приятели художници от чужбина и неочаквано видял, че малките бели камъни образуват кръг около колоните. Нещо го накарало да започне да избира още камъни и да дооформи овала.

"За мен е много важно Побитите камъни да останат такива, каквито са - абсолютно недокоснато от цивилизацията място на няколко метра от пътя, по който хвърчат коли и камиони", казва Стилиян Марков.

Пътьом уредникът събира от пясъка пластмасови чашки от кафе и кутийки от сок, хвърлени от туристи. Той се грижи за чистотата и автентичния вид на природния парк.

"Преди време една жена поде инициатива да се направят дървени скари около камъните, за да не се пълнят обувките на туристите с пясък. Не подкрепям това. Не съм сложил и табели с надписи кой камък какъв е. Искам да запазя чистотата и естествения вид на това космическо място", казва Марков.

Показали Дикилиташ на първите чужди туристи

Старите варненци още наричат Побитите камъни с турското име Дикилиташ. В превод означава изправени камъни. Като природно явление са описани за първи път през 1826 г. от руския изследовател и пътешественик Тепляков. По-късно бащите на българската археология Хермин и Карел Шкорпил изследват мястото. Те изказват хипотеза, че около камъка, наречен Големия трон, са се извършвали култови ритуали. А на самия трон е сядал жрец или старейшина.

Първите чуждестранни туристи от Франция, които идват във Варна с кораб в края на ХIХ в., са заведени най-напред на Побитите камъни. После отиват на селски събор в Девня - по онова време китна долина с лечебни извори.

Когато лети със самолет от София за Варна, режисьорът Въло Радев вижда от илюминатора една от групите на Побитите камъни. Той дълго е търсил къде да снима сцените с полевата болница в Испания за филма си "Осъдени души" по романа на Димитър Димов. Гледката му разкрива мястото. Връща се със снимачния екип при камъните край Слънчево.