От седмица българите дишат опасни за здравето фини прахови частици. Запрашаването е за цялата територия на страната.

Това съобщиха от Изпълнителната агенция по околна среда, която следи състоянието на атмосферния въздух.

Повсеместното запрашаване е започнало от 15 ноември и продължава и в момента, обясни началникът на отдел "Мониторинг на въздуха" в агенцията Валери Серафимов.

Нормите за безопасни нива на фините прахови частици във въздуха са 50 микрограма прах на куб. м въздух. В последната седмица превишенията в различните райони на страната са от 2 до 5 пъти над нормите, показват данните от автоматичните измервателни станции на екоагенцията. (Какви са регистрираните превишения на нормите, виж в таблицата на 3-а страница.)

Такъв прашен смог не е налягал цялата страна от години.

Нивата на замърсяване обаче не са рекордни като величини, а типични за това време на годината, успокояват от Изпълнителната агенция по околна среда.

Прахолякът обаче се е разпространил толкова навсякъде, че дори се отчита замърсяване от станциите на Копитото на Витоша и в малките морски градчета като Несебър.

В обикновени дни тези станции се ползват като маркери за нормалните нива на прах и други замърсители във въздуха.

В Добрич пък замърсяването гони нивата на това в Перник, който по принцип е с най-лошия въздух в България.

В тези две населени места е отчетено замърсяване над 5 пъти над нормите в последната седмица. Близко до тях е била и София.

Увеличеното ползване на дърва и въглища за отопление в студените дни са основният причинител на замърсяването с финия прах в този случай, категоричен е Серафимов.

Това е главният замърсител на въздух с фини прахови частици в малките населени места и крайните квартали на градовете, където няма други източници.

В големите градове автомобилното движение също допринася за част от замърсяването, а в населените места, където тецовете все още изгарят само въглища, и те дават своя принос.

Комините на къщите, в които се използват твърди горива за отопление, са ниски и фините прахови частици от горенето се задържат близо до земята. Липсата на вятър в последните седмици и мъглите пък допълнително пречат на разпръскването на смога, който е налегнал държавата, обясниха от изпълнителната агенция.

Фините прахови частици са изключително вредни и дори опасни за здравето на хората, предупреждават от екоагенцията на интернет страницата си. Причината е, че техният размер е под 10 микрона в диаметър и лесно стигат до дробовете и се натрупват в организма. Те могат да доведат до увреждане на тъканите на белия дроб. Изключително остро замърсяването се усеща от деца, възрастни и от хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма.

Почти няма българин, който да не е засегнат от замърсяването с фини прахови частици, твърдят експерти от екоминистерството.

България от години е държавата с най-мръсен въздух в ЕС по показателя за прахово замърсяване. В доклад на ЕК, излязъл преди седмица, пък бе изтъкнато, че България има втората най-висока смъртност, дължаща се на мръсен въздух. Страната ни дори е заплашена от евроглоба заради системно неспазване на стандартите за чистота на въздуха. Според нормите на ЕС и българските наредби замърсяване с фини прахови частици не бива да се допуска в повече от 35 дни в рамките на една календарна година. Според историческите данни на изпълнителната агенция по околна среда българите вдишват позволеното количество фини прахови частици още преди края на февруари всяка година.

Хубавото на прашния смог, налегнал България в последната седмица, е, че няма други замърсители на въздуха. В единични случаи са отчитани превишения на нормите за замърсяване със серен диоксид. Съчетанието между фините прахови частици и серния диоксид се смята за едно от най-опасните за здравето замърсявания. Дори кратко вдишване на прах със серен диоксид в концентрации над 500 микрограма на куб. м може да доведе до увеличаване на смъртността, а при концентрации, наполовина по-ниски, се наблюдава повишаване на заболяваемостта и нарушаване на белодробната функция, пише на сайта на изпълнителната агенция.

ВИКТОР ИВАНОВ

Д-р София Ангелова, пулмолог: Продължителното влияние може да докара бронхит

Дребните прахови частици влизат в най-дълбоките отдели на белите дробове.

Оказват влияние на защитните механизми на белите дробове, т.е. на ресничките, които се намират в епитела на горните дихателни пътища.

Те се движат с около 1500 удара в минута, в резултат на което изчистват всички токсични вещества. Наночастиците от серния диоксид и от въглеродния монооксид попадат в алвеолите и стават източник на образуване на оксиданти. А те играят неблагоприятна роля върху целия организъм.

Когато дълго време си изложен на такова въздействие, може да се развие бронхит. Най-често защитен механизъм се явява кашлицата, защото чрез нея белият дроб се опитва да изчисти попадналите частици.

Хората, които са болни от хронична обструктивна белодробна болест и астма, са най-уязвими. Тези частици изострят тяхното състояние, което налага активно лечение. В тези случаи съветваме нашите пациенти да не си забравят инхалаторите. Да използват редовно назначените от пулмолози лекарства и да търсят навреме помощта на пулмолог.

Сега е времето на мъглите. Падне ли, мъглата става като чадър, който задържа и повишава концентрацията на токсичните вещества във въздуха.

Оказва се, че тези миниатюрни частици, които образуват свободните радикали, увреждат и кръвоносните съдове. Изследване на университета в Единбург показва, че вдишаните частици попадат и в кръвта и могат да увредят кръвоносните съдове с повишаване на опасността от инфаркти и инсулти.

Правени са и експерименти на пациенти, които вече са прекарали инфаркт. Подават на едните чист въздух, а на другите наситен с такива частици. Доказва се, че кръвоснабдяването на сърцето намалява при тези, които дишат газове, получава се спазъм на кръвоносните съдове и до всички органи достига по-малко количество кислород. А това от своя страна създава условие за образуване на емболи (като съсирек).

Начин да се пазим е да слагаме шалове на устата особено на децата, които имат по-къси дихателни пътища и дразненето при тях е по-голямо. Добре е също да се избягва престой навън в такова време. (24часа)

2/3 от българите се топлят на дърва и кюмюр

57,9% от жилищата у нас се отопляват с дърва и въглища, показват последните данни от преброяването. С печки на електричество пък се греят 26,2 на сто от българите.

С централно парно разполагат 13,7% от жилищата, а на отопление с природен газ разчитат едва 1,2 на сто от домакинствата.

В областите Смолян, София, Силистра, Ловеч и Монтана в над 85% от обитаваните жилища се горят дърва и въглища. Токът е основен източник на топлинна енергия за домакинствата във Варна и Стара Загора - там съответно 52,2 и 45 на сто ползват печки на електричество. 2/3 от жилищата в столицата са на централно парно, следвани от Перник с 21,7 на сто. В останалите области обаче делът на домакинствата с парно е много малък.

Габровци пък са с най-висок дял на газоснабдяване за отопление. Там 4,4 процента от обитаемите жилища се греят с природен газ. За София този дял е 2,4%, а в останалите области - под 2 на сто.

Доста семейства и в центъра на София се връщали към отоплението с въглища, защото то е едно от най-евтините, коментират експерти. Възрастните хора, обитаващи стари кооперации с комини, бягали от топлофикация основно заради това, че не могат да се откажат напълно от услугите й и дори при студени радиатори трябвало да плащат за общи части.

Последните разчети сочат, че за сезон зимата на въглища излиза около 700 лв. на семейство. В същото време с централно парно сметката е към 1100 лв., а с ток при сегашните цени излиза около 900 лв. за целия сезон.