в. "ДНЕВЕН ТРУД"

"Държавни бонуси за щедри инвеститори"

Компании, които плащат високи заплати, ще вземат обратно осигуровки

Големи инвеститори, които ценят труда на служителите си, ще се опита да привлече министерството на икономиката. За да имат стимул да откриват високо платени работни места в България, държавата ще връща на тези работодатели част от парите, които те са внесли като осигуровки за служителите си.

Преференцията е включена в промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които тепърва ще се обсъждат. Според икономическото министерство механизмът за връщане на вноските ще се направи така, че да не ощетява бюджета на Националния осигурителен институт.

в. "24 ЧАСА"

"Сивият бизнес крие 500 млн. лв. осигуровки за година"

Близо половин милиард лева на година са осигуровките, които сивата икономика крие, а 500-600 хил. души плащат по-малко, отколкото трябва. Това изчисление направи Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Организацията от години прави изследвания на сивия сектор в икономиката.

Анализът на експерта е заради актуалния дебат за дефицита в НОИ и исканията за увеличаване на приходите като част от решаване на проблема. Според Стефанов изходът е в увеличаване на контрола, но и в ясна перспектива.

Последните данни, които имаме за сивия сектор в плащането на социални осигуровки, дават възможност да се направят някои изчисления.

Има две големи групи осигурени, които не плащат пълния размер на осигуровките, върху това, което получават. Едната включва около 10 % от работещите, т.е. 300 000 души, които се осигуряват върху минималния осигурителен праг за съответната професия, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма. С други думи получават "пари в плик".

Втората група - около 8%, или 250 000-260 000 души, се осигуряват върху сумата, вписана в договора им, над минималния осигурителен праг, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма.

Хората от тази група впрочем са намалели значително - почти двойно - през 2010 г., но въпреки това остават твърде много. Общо тези две групи включват приблизително 500-600 хиляди души. Простата сметка при допускане, че средно тези хора получават по 200 лева над това, което е записано в договорите им, прави 36 милиона лева на месец укрити осигуровки. За година - около 430 милиона лева допълнително приходи за системата.

Излиза, че дори само 200 лева да се укриват на човек, изкарването им на светло би покрило дупката, която в момента съществува в НОИ.

Но нека видим мерките по пенсионния проблем и доколко те ще дадат резултат. Промяната, която се предлага в пенсионната възраст, едва ли е ефективно решение, защото то променя един маловажен параметър в системата и цели краткосрочно - за другата и по-другата година - да намали разходите на държавата. Какво трябва да се направи, за да не се задълбочи дългосрочно проблемът, да не се създаде допълнителен стимул хората да не се осигуряват?

Всъщност защо всички тези хора са в сивата икономика? Защо не споделят социалната отговорност на другите, които плащат? Зад поведението им има рационални причини. Ако някой започва работа на 25 г. и се пенсионира на 65 г., тази възраст е много близка до средната продължителност на живота при мъжете от 72 г. Оттук следва, че всеки мъж, който на 25 г. си направи сметката, трудно ще види смисъл да се осигурява в държавния осигурителен институт. А от друга страна, като види, че условията се променят много често, стимулите да се осигурява допълнително ще намалеят.

Друг аргумент, който тласка хора в сивата икономика, е качеството на обществените услуги. (Това е аргумент, който рядко се посочва в тези дебати, защото те са година за година, свързани са с конкретния държавен бюджет и рядко вземат под внимание дългосрочния елемент на една пенсионна политика.)

В България обществените политики са силно недофинансирани и това продължава вече поне 20 години. По конституция и закон на българите им се полага безплатно образование, безплатно здравеопазване, безплатна сигурност - трите основни пера, за които харчи пари държавата. Но те са недофинансирани - държавата през бюджета не си върши работата на равнище, което да позволи на хората да не правят допълнителни разходи от своя бюджет.

На гражданите и фирмите им се налага да правят значителни допълнителни разходи, за да допълнят тези обществени услуги с услуги от частния сектор, често нерегламентирани и неясни.

Това излиза в абсолютно всяко изследване на сивата икономика и корупцията.

Едно от възможните дългосрочни решения на пенсионния проблем е да се търси в това как тези отношения в частния сектор да се регламентират по-добре, как тези плащания да станат ясни и хората да имат стимул да ги обявяват.

Това не може да бъде постигнато от една година за друга.

в. "СТАНДАРТ"

"Търсят хирурга на Наглите"

Още един от бандата пуснат на свобода

Опитен хирург е рязал пръсти по поръчка на Наглите. Докторът вече се издирва от прокуратурата и разследващите. Пред съда вчера двама експерти бяха категорични, че отвлечените Ангел Бончев и Михаил Краус са загубили фалангите на пръстите след професионална употреба на скалпел. Затова пораженията не са толкова тежки и съдът ги определя като лека телесна повреда. "Най-вероятно бандитите са платили солидна сума за услугата на наетия доктор, но може да са го ползвали и друг път", предполагат криминалисти. Ако бъде разкрит и заловен, лекарят може да се превърне в ключова фигура в разследването срещу страховитата банда за похищения. Междувременно Кирил Кирилов-Шкафа стана четвъртият член на групата на Наглите, който бе пуснат от ареста. Делото вече се води от нов прокурор - Стефан Рачев.

в. Стандарт - стр. 1

в. "НОВИНАР"

"ДНСК погва за незаконно остъклените тераси"

Махат ти винкела след сигнал на съседа

Проверки за незаконно остъклени тераси започват в големите градове на страната. Инспекторите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) ще следят за нарушения в София, Варна, Пловдив

и Бургас. При липса на разрешение за зидане или остъкляване на прозорците от общината собствениците на жилищата ще трябва да ги премахнат сами. От дирекцията обаче успокоиха, че инспекции ще се правят само по подадени сигнали и жалби на граждани. За да се направи проверка, е нужно останалите собственици от етажната собственост да не са съгласни с остъкляването

на балкона.

От дирекцията посочват още, че най-честите сигнали и жалби за остъклени балкони са заради завземане на общи части, които чрез остъкляване се приобщават към жилища и търговски обекти без съгласието на останалите собственици. Това обикновено са козирки, общи тераси, покриви и др.помещения.

От дирекцията за строителен контрол дават пример с кооперация във Варна, която цялата може да остане без остъклените си тераси. Собствениците и на седемте апартамента там не разполагат със строителни книжа, което е нарушение, отбелязват от ДНСК. Едва 5% от собствениците на остъклени тераси са искали разрешение от общината. Около 90 на сто от незаконните прозорци са в квартали на София и Варна.

в. "ДУМА"

"Линейки и автобуси в подкрепа на БДЖ"

Фирми, приближени до ГЕРБ, ще събират пътниците, които останат без превоз

Стачката на работещите в БДЖ получи официална подкрепа вчера от автобусни компании, както и от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Те призоваха всички да проявят солидарност и да подкрепят железничарите.

Сирени на линейки ще звучат в градове и села на 24 ноември, когато работещите в БДЖ ще стачкуват в опит да защитят

работните си места.

Междувременно стана ясно, че по време на стачката на БДЖ движението в страната ще бъде допълнително затруднено, след като и редица транспортни и автобусни фирми заявиха, че ще се включат в протеста. Компаниите ще изкарат рейсовете, за да блокират пътища в цялата страна и в знак на протест срещу рекордно високите цени на горивата. Председателят на Националната асоциация на автомобилните превозвачи Александър Чакъров заяви, че се чакало само излизането на наредбата със спорните текстове и срокове за прелицензиране. Затова превозвачите ще протестират заедно с БДЖ. Председателят на Сдружението на организациите в автомобилния транспорт Койчо Русев обаче заяви, че най-

големите и легитимни транспортни организациии като неговата и Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт на Миролюб Столарски, който е шеф на “Карат-С”, нямало да подкрепят протеста. Двете организации се спрягат за основните лобисти в бранша и от няколко години сътрудничат активно на правителството на ГЕРБ.

в. "СЕГА"

"Държавата готова да плаща и наема на инвеститорите"

Светлана Ненова, Румяна Гочева

Правителството не се отказва от отчаяните си опити да привлича инвестиции с привилегии за избрани вместо с качествено подобряване на бизнес средата за всички. След като стана ясно, че кабинетът "Борисов" смята щедро да опрощава част от осигуровките и от корпоративния данък, вече има и нови идеи за дотации. "Държавата може да се включи в подпомагането на компании, които са открили над 100 места например, с пари за всяко ново място", съобщи вчера директорът на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Борислав Стефанов. Това е практика, поддържана в редица страни от ЕС, и според Стефанов би могла да се приложи и у нас.

"Това, което ние искаме, е да се плати за извършена работа някак и единият от вариантите е на края на годината за известен период от време да се приспадат част от разходите за осигуровки. Точно какъв процент ще е и дали ще е точно за осигуровки, не мога да кажа, но това би бил един доста разумен вариант", обясни шефът на агенцията. Той обаче призна, че има проблем с контрола - уловката е, че компанията може да назначи по-малко хора от обещаното или да ги наеме за кратко само за да вземе държавната помощ, а след това да ги освободи. "Затова обмисляме и друг вариант, като например държавата да плаща част от наема за помещенията. Причината е, че много от крупните инвеститори у нас на практика не разполагат със собствени помещения, а са под наем", обясни шефът на БАИ. Той уточни, че привилегиите ще важат и за чуждестранни, и за български компании.

Според действащия Закон за инвестициите обект на държавната грижа са не само най-големите фирми, но и онези, които инвестират в сектори с потенциал като преработвателната промишленост, образованието, транспорта, високите технологии и др. Вчера икономическият министър Трайчо Трайков обяви, че този вид компании имат нужда основно от т. нар. меки мерки, свързани с квалификацията и човешките ресурси. В момента големите инвеститори могат да поискат държавата или общината да им поеме разходите за път, ВиК или друга инфраструктура. Според БАИ тези стимули явно не са достатъчни - през последните седем години само 20 фирми са се възползвали от възможностите. "Причината е, че компаниите вече не се интересуват толкова от пътища и инфраструктура, колкото от подходяща бизнес среда и облекчени административни процедури", смята Стефанов. Думите му не обясняват защо се предлагат нови привилегии, вместо да се работи за намаляване на бюрокрацията. Икономисти вече коментираха, че новите идеи за насърчаване на определени инвеститори не са добра идея, тъй като пораждат дискриминация. "За да може едни фирми да получат даден стимул, той трябва да бъде взет от други. Трябва да се намери начин за насърчаване на компаниите като цяло, а не само на част от тях", заяви пред в. "Сега" икономистът от "Индъстри Уоч" Георги Стоев.

Според Института за пазарна икономика инвеститорите се интересуват от цялостната бизнес среда, която включва административно обслужване, яснота на регулациите и др., а не от определени стимули. "Каква е логиката да се стимулират само големите инвеститори, а не и малките и средните фирми? Има и други начини - намаляване на общото данъчно и осигурително бреме, премахване на административните пречки пред бизнеса и др., които биха имали още по-добър ефект. Те ще насърчат всеки един инвеститор, бил той местен или чужд, малък или голям, да вложи парите си в българската икономика", коментира икономистът Калоян Стайков.

Работодателите са раздвоени за предложенията. Българската стопанска камара (БСК) смята, че всички инвеститори трябва да се възползват от облекчението за осигуровките, щом разкриват работни места. Зам.-председателят Камен Колев обясни, че БСК е готова да обсъжда и евентуално предложение за определени прагове на инвестиции и работни места. Според изпълнителния директор на КРИБ Евгени Иванов пък бонусите трябва да важат само за "големи стратегически инвеститори, които реализират проекти над 100 млн. лв.". След което допълни, че е възможно и да се обсъжда вариант и за 50 млн. лв.

в. "КАПИТАЛ ДЕЙли"

"Поредна смяна на правилата за ВЕИ"

Само половин година след като приеха Закона за възобновяемите енергийни източници, управляващите подготвят нови промени. Представители на бизнеса прогнозират, че това ще създаде несигурност и ще спре инвестициите в този сектор

в. "ТЕЛЕГРАФ"

"Гражданската според точките в талона"

Точките в контролния талон могат да определят цената на застраховката „Гражданска отговорност".

Идеята е колкото повече нарушения и съответно отнети точки има един водач, толкова по-скъпа да е застраховката за него. И обратното - изрядните шофьори да получават отстъпка, обясниха от Асоциацията за застрахователна сигурност. На около 80 млн. лв. годишно възлизат парите, които биват източвани чрез застрахователни измами.

в. "МОНИТОР"

"Застрахователи предлагат мерки срещу джигити"

Гражданската според точките в талона

Четири пъти по-скъпа полица за шофьори рецидивисти

Застрахованите лица, на които често им се случват инциденти, да влязат в специален „черен списък”, предлагат от Асоциацията за застрахователна сигурност. Причината е, че граждани и фирми масово злоупотребявали и се опитвали неоснователно да получат обезщетение или да вземат по-голяма сума, отколкото им се полага. В списъка ще влязат недобросъвестни водачи на автомобили, както и физически и юридически лица, които подозрително често търпят щети.

„Има случаи, при които шофьори правят по 10-15 катастрофи годишно”, обясни Юрий Тодоров, председател на асоциацията. Той разказа още, че имало магазини, които всяка година били застраховани в различна компания

и въпреки това ежегодно ги обирали

Собствениците на ниви също получавали сериозни обезщетения, защото имотите им често се наводнявали.

Според Тодоров този проблем може да се разреши, като се създаде специална система за застрахователна история и оценка на риска. Идеята е компаниите от бранша сами да въвеждат информация в нея и да я ползват. Така фирмите ще могат да се ориентират за кои клиенти рискът е по-голям. „Освен това в момента няма как да се провери дали даден обект не е застрахован в две компании”, коментира Тодоров.

От Асоциацията за застрахователна сигурност обаче са скептични към това, че всички фирми от бранша ще се присъединят към системата. „На компаниите не им е приятно да разкриват, че са обект на застрахователни измами”, коментира Тодоров. Така на практика ръководството си признавало, че не може да се справи с проблема.

Междувременно стана ясно, че застрахователите искат точките в талона на шофьорите

да се обвържат с бъдещата бонус-малус система

Според тяхното предложение трябва да се въведе „индивидуален рисков коефициент”. При 36 точки в талона на водача той ще е равен на 1. Ако точките са повече или по-малко, ще се делят на 36 и така ще се получава индивидуалният коефициент на всеки шофьор. Ако той е по-малък от 1, водачите ще получават бонус, а ако е по-голям - „Гражданска отговорност” ще струва по-скъпо.

Например средната цена на задължителната полица в момента е 180 лева и такава ще е приблизителната стойност на застраховката при коефициент равен на 1. При 10 точки коефициентът на водача ще е 3,6.

В такъв случай той ще плати 360% по-скъпа полица или близо 648 лева. За сметка на това ако шофьорът е „отличник” и има 39 точки, тогава полицата ще струва близо 126 лева.

Такава ще е цената при коефициент 0,7.

в. "ЗЕМЯ"

"Засети са 9,8 млн. дekapa c пшеница"

Приключи сеитбата на есенните култури у нас, съобщиха от аграрното министерство. До 18 ноември 2011 година в страната са засети 9,8 млн. декара с пшеница. Към същия период през

2010 г. засетите площи с пшеница са били 9,2 млн. декара, а през 2009 г. - 9,6 млн. декара. Засети са и 1,62 млн. декара с ечемик Отново има увеличение при площите с маслодайна рапица. До момента в страната са засети 2,4 млн. декар при 1,8 млн. декара преди две години.