Не новите, а старите страни - членки на ЕС, са виновни за кризата в еврозоната, пише на уебсайта си в. "Юропиън войс" в коментар под заглавие "Европа на две скорости, в която "бавно" изпреварва "бързо". Твърдението, че разширяването на съюза от 15 до 27 членове е станало прекалено бързо и че европейските граждани вече не разбират предназначението на ЕС, неговите политически цели и какви да бъдат географските му граници, почива на смайваща логика, посочва изданието.

Не естонците (които почти нямат нетен дълг) извадиха от релси европейския проект, нито латвийците (които преминаха успешна програма за икономии, различаваща се по всичко от мерките в Южна Европа). Европа бе вкарана в рецесия не от поляците с тяхната уверено растяща икономика, от чехите със стабилната им банкова система или от словаците (много по-бедни от гърците), които заедно със словенците и естонците понастоящем допринасят за спасителните еврофондове. Не са унгарците (те слаломираха през собствени дългови проблеми), които заплашват рухването на банките в съседните страни, констатира "Юропиън войс".

Вестникът признава, че в известни отношения новите членове България и Румъния представляват разочарование в сфери като корупцията, съдебната система, отношението към ромите и други проблеми. Но да се оспорва цялото разширяване заради тези проблеми е нелогично - България и Румъния не биха изчезнали от географските карти, ако приемането им бе отложено. А вън от ЕС техните реформи може би щяха да бъдат по-бавни. Но във всеки

случай не са България и Румъния тези, които заплашват бъдещето на Европа, единния пазар и даже мира в Европа, констатира в коментара си "Юропиън войс".

Не, най-сериозните проблеми в еврозоната са съсредоточени в старите членки, подчертава вестникът и очертава картината как Италия сега би имала икономически растеж, ако бе извършила навреме малки реформи (като латвийските). "Юропиън войс" посочва, че фискалната дисциплина в Гърция е на далеч по-ниско равнище, отколкото във всичките източноевропейски страни и че щеше да е много по-добре съотношението между дълг и брутен вътрешен продукт във Франция да се доближи до това на източноевропейците.