Студентите от една и съща специалност ще плащат различни семестриални такси за обучението си от учебната 2012-2013 година. Сега тя е една и съща (и за тази учебна година остава така).

Предложението за промяната е записано в проектозакона за държавния бюджет. В него се предвижда и изменение в Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3, който казва, че максимумът на парите, които студентът дава за обучението си от до 1/2 за неговата издръжка, става до 2/3. Поправката е продължение на тази от лятото, в която бяха махнати таваните на таксите за магистри, докторанти и платено обучение, обясниха от образователното министерство.

Целта - с вдигането на тавана до 2/3 ще се даде възможност за по-голяма диференциация на вузовете при определяне на различните такси на студентите по специалности. Така например по психология един студент, който е отличник или социално слаб, може да плати наполовина на друг, който е с лош успех, обясниха експертите на образователния министър Сергей Игнатов. Вузовете ще получат и по-голяма свобода да правят собствена финансова политика.

Цялостен скок на парите за обучение, които дават младежите, обаче не се очаква. Първо, защото и сега вузовете могат да увеличават таксите си до разрешения таван, но не го правят, тъй като няма кой да плати високите суми. Например издръжката за обучение по медицина на един студент е малко над 7000 лева. Това означава, че един бъдещ лекар трябва да плаща близо 4000 лева на година (при до 1/2 от издръжката за образованието му). Таксата обаче е 1000 лева, защото иначе Медицинският университет няма кого да обучава.

Второ, защото общият брой на студентите е много малък, а конкуренцията между вузовете е голяма. Има опасност цели университети да останат с празни аудитории, ако таксите скочат.

Реално поправката за различни видове тарифи в дадена специалност ще обслужва много малък процент от студентите (малко отличници или по-бедни младежи), признаха от просветното ведомство.

Според експертите там обаче това била първа, макар и малка крачка към промяна във финансовата политика на държавата към вузовете. Голямата цел е университетите да станат максимално самостоятелни. Чуждите вузове например прилагали този принцип на диференциация. Там ректорите изчислявали, че например с първите 100 студенти си покриват разходите за издръжка и за всички останали могат да прилагат социална политика. У нас обаче финансирането на държавните университети е на различен принцип и надали това може да се приложи. Българските вузове получават пари на брой приети студенти и колкото повече имат, толкова по-голямо е финансирането им.

Ректорите на университетите не скриха изненадата си от подобна промяна и я определиха като “безсмислена".

Късметлии

Eдинствените специалности, които към настоящия момент може да си позволи да повиши таксите в специалностите и да ги диференцира, са икономическите. Първо, защото издръжката, която е определена от държавата за тях, е много ниска. А студентите плащат такса от 173 лева за година.

Второ, защото икономическите специалности през последните няколко години са много модерни, има сериозен наплив на студенти за тях и вузовете могат да си позволят да ги увеличат, без да имат притеснения, че ще останат без достатъчно младежи в аудиториите си. От УНСС например обявиха, че ще се възползват от по-високия таван на сумата за следващата учебна година.

8 млн. лева ще се раздават на най-добрите вузове

Няма смяна на финансовия модел на висшето образование, който се въвежда чрез Закона за държавния бюджет, обясниха от образователното ведомство. С около 20 млн. лв. е повишението на парите за университетите, като тук влизат 8-те млн. лева, които са предвидени да бъдат дадени по програмата за диференциация на висшите училища.

Това е и единственото реално изменение за вузовете - добрите от тях ще получават по-голямо финансиране. Тази система беше въведена от тази година на база на новата рейтингова система на университетите. В образователното министерство отчитат проекта си като много добър и смятат да го продължат въпреки резервите на висшите училища.

Интересното е, че качеството на обучението на вузовете ще се мери от самото министерство, а не от Националната агенция по оценяване и акредитация. Не е ясно защо тази институция така е неглижирана, коментираха ректори. Според образователните експерти обаче един от най-ефективните начини е да се определи качеството на обучението във вузовете, като се направи независима оценка. Такава би трябвало да дава точно агенцията по акредитация, но за последните 12 години оттам не е излязло нито едно отрицателно становище (с изключение на тези за откриването на нови висши училища).

Самата процедура е дълга и тромава и не дава никаква реална представа кой университет какво качество на кадрите дава. Бизнесът също е недоволен от висшето образование, тъй като то не готви кадри за нужните професии. В същото време държавата продължава да разпорежда колко студенти в кои специалности трябва да бъдат приети. А единственият критерий дали младежите с висше образование са се реализирали не е каква заплата получават (както е по света), а дали изобщо са си намерили работа.