Cмъртта на Стив Джобс покруси голяма част от човечеството, но и разпали спор дали той е гений, променил света, и равен ли е по заслуги на Аристотел и Айнщайн, или просто е добър мениджър, докарал докрай отглеждана от десетилетия идея.

И въобще що е то гений и колко такива живеят сред нас?

Марк Твен се шегува, че няма начин да не повярва в светия кръст, тъй като е виждал парчета от него навсякъде по света. Ако ги сглобим, казва той, ще се получи най-големият кръст, който човечеството някога е виждало. Но въпреки това хората продължават да се стичат в църкви, приютили уж свещените останки от Христовия кръст, търсейки истинската вяра.

Почти по същия начин подхожда човечеството и с коренно противоположна на вярата категория - науката.

Светинята в научния свят са частички от мозъка на Айнщайн. Само три часа след смъртта на великия физик изследователи отварят черепа му, за да анализират мозъка и да потърсят физически доказателства за гениалността му. Поне три големи проучвания са правени на базата на Айнщайновия мозък. Днес той е разпределен в дузина колби из лаборатории в целия свят, където непрекъснато бива изследван. Десетилетия след смъртта му има само едно научно доказано и безспорно откритие: мозъкът на Айнщайн тежи 1230 грама и е сравнително лек.

Средната тежест на човешкия мозък е 1400 грама.

Тогава какво го отличава толкова от останалите хора? Защо той е един от най-умните на планетата? Геният физическо, психическо или социално качество е? Тези въпроси човечеството си задава от хилядолетия.

Клишето за гения го представя обикновено като аутист, избягващ останалите хора, обличащ се странно и живеещ против общоприетите правила. Легендите често обичат да изтъкват, че този или онзи гений е бил двойкар в училище. Всеизвестен е митът за двойката, която Айнщайн получил по физика. Това обаче е само приказка. В действителност Айнщайн е бил блестящ ученик, най-вече по физика и математика.

Теорията за двойкарите, които после се превръщат в блестящи учени, е разбита на пух и прах още през 1928 г. в рамките на най-голямото изследване на гениалността у хората, цитирано наскоро от германския в. "Велт". Психологът от университета в Станфорд Люис Търман избира 1500 измежду 225 000 високонадарени деца. Подбира най-умните със среден IQ от 150. Изследването продължава 70 години, през които първо Търман, а после сътрудниците му наблюдават развитието на децата. Голяма част от тях заемат високи позиции и по правило са добре платени като възрастни. Изненадващото е, че най-брилянтните от тях също имат успех в живота, но не изпъкват сред останалите. Нито един от тези вундеркинди не получава Нобелова награда, медал "Фийлдс" или "Пулицър". Някои от хлапетата обаче, които също били много умни, но не достатъчно според критериите на Търман и по тази причина не ги взели да участват в изследването, вземат Нобел по-късно. Сред тях са Уилям Шокли и Луис Алварес. Двамата вземат отличието за работата си в областта на физиката.

В Германия също са правени проучвания, целящи да открият с какво гениите се отличават от простосмъртните си съвременници. Професорът по психология от университета в Марбург Детлев Х. Рост изследва през 1987 г. интелигентността на 7000 ученици. При 150 от тях установява висока надареност. Те имат IQ над 130. Повечето от тях се заемат с научна кариера по-късно.

“Децата с висок коефициент на интелигентност са душевно по-стабилни и по-малко страхливи от другите”, установява Рост. Те идват и от семейства с добри социални отношения.Това не означава хора с висок статус или пари, а фамилии, в които грижата за децата е приоритет и комуникацията в семейството се поддържа.

Това ли са условията, нужни за отглеждането на гений? Или на нобелист? Що се отнася до наградата, за нея със сигурност са нужни още две условия, смята Рост. Първо - връзки. ДУчениците на носители на приза са с по-добри шансове също да бъдат отличени. И второ - научната среда трябва да е добра. Добър ментор и работоспособност също са задължителни", посочва Рост.

Седем качества са нужни, за да стане един умен човек гений, писа пък в последното си издание и германският в. "Цайт". Образование, креативност, вдъхновение, интуиция, независимост, упоритост и късмет, изброява вестникът и доказва това с житиетата на редица гении.

1. Образование

Томас Алва Едисон е седмото дете на Сам Едисон. Бащата изхранва челядта си с временни работи, Томас посещава училище само няколко месеца. Но той има късмета да е роден в семейството на образована и ученолюбива майка. Тя му преподава ежедневно и го подготвя за научната работа, на която той се посвещава. Роберт Бош също е роден в голямото семейство на кръчмар. Баща му обаче цени високо образованието и прави всичко възможно, за да изучи качествено и 12-те си деца. По силите му обаче не е плащането на университет и затова един от най-значимите техници в историята завършва всъщност само обикновено училище. Явно гениалността няма нищо общо с академичните титли.

2. Креативност

Геният върви ръка за ръка с лудостта - за това говорят още Сенека и Платон, пише "Ди Цайт". Днес психолозите са доказали, че мозъкът на гениалния човек работи малко по-различно от този на другите хора. Той е по-отворен, по-асоциативен. Цената за това са неврози и психози, които се срещат много по-често сред хора на изкуството например. Големият математик Джон Наш е страдал от шизофрения. Колегата му Борхерс също е болен. Изобщо в главите на гениите цари повече хаос, отколкото при нормалните хора. Те обаче са способни да се абстрахират или пък обратното - да реагират на всеки дразнител. Така поемат много повече информация от другите.

3. Вдъхновение

Повечето големи открития не падат от небето. Те се градят на идеите на други. Всеки гений е стъпил на раменете на поне няколко свои предшественици или колеги. Често останалите в историята с откритията си хора са имали просто една дребна идея, която обаче е направила възможно откритието.

4. Интуиция

Дори и консервативно-научният философ Карл Попър говори за своеобразна интуиция, която стои зад всяко откритие. Той нарича това "особен момент". Психолози доказват твърдението му с откритието си, че човек всъщност знае много повече, отколкото предполага съзнанието му. В мозъка са събрани знания, които невинаги излизат наяве, но понякога точно нужната ни идея или връзка "светва" в подходящия момент. Френско-българската философка Юлия Кръстева казва: "Гениалността не е нищо божествено. Тя е способността ни да се надскочим сам себе си."

5. Независимост

Типичният гений често е смятан от околните за доминантен, арогантен, вражески настроен и самовлюбен. Високото самочувствие, което се крие зад тези качества обаче, е нужно, за да оцелее блестящият ум в средата си. Психолози, наблюдавали носители на "Нобел" за химия и физика в продължение на 3 години, казват: "Повечето са били по-добри по предмета дори от учителите в училище и не са се страхували да ги поправят, ако те грешат."

6. Упоритост



Дори и най-брилянтният ум няма шанс, ако не се упражнява.

Работата е най-важното за раждането на гениални идеи.

7. Късмет

Всички изброени дотук качества не помагат, ако носителят им не е роден в точното време на точното място. Ако Айнщайн бе написал теорията на относителността 50 години по-рано, щеше да бъде обявен за луд.

"Цайт" дели гениите на три категории - предвестници, визионери и герои. Прекрасен пример за това е и поколението "1955". През тази година са родени Стив Джобс ("Епъл"), Бил Гейтс. ("Майкрософт") и Ерик Шмид ("Гугъл").

Те са в най-подходящата възраст, когато през януари 1975 г. на пазара се появява първият микрокомпютър "Алтер Д8 800". И тримата са достатъчно възрастни, за да участват в предстоящата технологична революция. Но не са твърде възрастни, за да я пропуснат. (24часа)

Стив Джобс, “Епъл”

Когато се захваща с този бизнес, компютрите са големи колкото стая. Днес благодарение на труда му те се побират в джоба на дънките.

Стив Джобс направи компютъра мобилен и промени света. Той е пример за успешен гений. Марката "Епъл" е една от най-прочутите в света, фирмата му - сред най-печелившите. За да стигне до върха обаче, Джобс работи упорито десетилетия наред. Дори го уволняват от собствината му фирма, за да се върне по-късно на бял кон в нея и да я спаси от банкрут.

Джейми Оливър, готвач

"Британски готвач" звучеше обидно до появата на Джейми Оливър. Готвачът, който успя да превърне работата си в хоби на милиарди жители на планетата.

Той опрости рецептите максимално, така че всеки лаик да е в състояние да забърка за 30 минути топманджа. Резултатът от работата му е, че все повече хора се отказват от бързото хранене навън и готвят здравословно с регионални продукти у дома. Междувременно роденият през 1975 година Джейми готви дори и за британския премиер.

Миуча Прада, моден дизайнер

Внучката на основателя на модния концерн поема фирмата едва 28-годишна.

Какво я прави по-различна от останалите големи имена в модата? Тя първа залага на изкуството. Вече всяка дамска чанта от найлон може да е истински шедьовър, ако е минал през ръцете на дизайнерите, работещи за "Прада". Откачените модни дефилета днес, които служат повече за показване и обмяна на творчески идеи, отколкото за обличане на хората, нямаше да съществуват без намесата й.

Хауърд Шулц, “Старбъкс”

Преди него кафето бе част от закуската вкъщи. То не напускаше кухнята. Шулц променя това. Кафето вече ни съпровожда през целия ден навсякъде, дори и когато тичаме към метрото или следващия термин. То е част от модерната култура.

Това става именно благодарение на идеята на Шулц да го продава под формата "кофи ту гоу". В цял свят този принцип е приет радушно и има безчет последователи. Почти няма уважаваща себе си фирма, продаваща кафе или кафемашини, която да не мисли и за хората, които искат да пият кафето си в асансьора или докато чакат на спирката. "Старбъкс" има 17 000 филиала в 50 страни.

Марк Зукърбърг, “Фейсбук”

Приятелите не са това, което бяха. Благодарение на откривателя на "Фейсбук" приятели днес се наричат всички онези стотици хора, с които се свързваме онлайн всеки ден и обменяме повече мисли, отколкото с реалните ни приятели. Връзките със старите съученици не се губят, а към тях се прибавят и контакти с хора, за които не сме и подозирали, че съществуват.

Кому е нужно това? Явно на всички онези 800 млн. членове на социалната мрежа, които киснат в нея всеки ден. Освен това с "Фейсбук" се организират цели революции. Така се дава възможност да бъде чут гласът на онези, които иначе нямат шанс да бъдат забелязани от обществото.

Ингвар Кампрад, ИКЕА

За да обясни успеха на най-популярната фирма за мебели в света, шведският й основател Ингвар Кампрад има нужда да каже само две думи: "Плоски пакети."

Концепцията е проста и затова гениална. Тя се състои в следното. Всеки трябва да бъде в състояние да си купи и занесе сам мебелите вкъщи. Клиентите явно са съгласни с нея, след като годишният оборот на ИКЕА е 25 милиарда евро и тя има 287 магазина в 26 държави.

Няма, а и със сигурност скоро няма да има друг съвременен архитект, дизайнер или производител на мебели, който да присъства толкова стабилно в дома на всички хора на планетата.

Карл Джераси, хапчето антибебе

Той сам държи да бъде наричан "майката на антибебе хапчето".

Майката е много по-важна за новия живот, бащата просто дарява сперма и след този акт може и да изчезне без особени последствия, обяснява той. Джераси забърква хаповете, които из основи променят живота на жената, през 1951 г. Синът на български евреин прекарва няколко години от детството си в София, преди да избяга от нацистите с родителите си в САЩ. Хапчето му вземат 100 милиона жени всеки ден. Той е убеден, че един ден сексът и раждането на деца няма да имат нищо общо помежду си.

Джоан К. Роулинг, магьосница

Писателката е пример за това, че геният всъщност е човек с добри идеи и хъс да работи върху тях неуморно години наред.

Идеята за Хари Потър хрумва на Роулинг, още когато е на 25 г. В същата година почива майка й, а тя ражда първата си дъщеря. Тъгата и радостта я съпровождат в следващите години, в които използва всяка свободна секунда, за да пише. 15 години къртовски труд я делят от невероятния успех на романите й за малкия магьосник Хари Потър. С книгите си Роулинг определено създаде цяло едно ново поколение от малки магьосници, които израснаха заедно с нейния герой.

Братя Албрехт, супермаркетите “Алди”

Със стиснатост двамата германски братя Карл и Теодор направиха всички богати. Или поне им помогнаха да се чувстват така със супермаркетите "Алди".

Концепцията им за продажба на продукти е възможно най-добро качество на най-ниска цена. Така всеки автомонтьор може да си купува френско шампанско, швейцарско сирене и бразилско кафе всяка седмица, без да се разори. "Алди" пести от опаковки, красиво наредени щандове и излишен шик в магазините от веригата.

Днес там пазаруват всички - от милиардери до безработни.