Бюджет 2012 е консервативен, предпазлив и това е оправдано на фона на ставащото в Европа и в съседна Гърция, смятат икономистите Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ и Калояон Стайков от Института за пазарна икономика. В интервю за предаването на ТВ "Европа" "Под лупа" двамата икономисти коментират бюджетната политика на правителството.

Дава ли перспектива обсъжданият Бюджет 2012?

Н.Н. Не дава перспектива този бюджет и общо взето няма спор по това твърдение. Ако попитате управляващите, те ще ви кажат същото, ако не се играе на някаква външна показност. Не дава, защото е един от най-консервативните бюджети от няколко години насам и никой не го отрича, че е много консервативен. Разликата е, че някои го изтъкват като основно предимство. Международната обстановка действително налага един консерватизъм. Да, трябва да се внимава, но имаме едно презастраховане, според нас. В голяма степен просто сме по-големи отличници, отколкото трябва да бъдем.

По-големи отличници ли сме и ще имаме ли перспектива?

К.С. Аз не мисля, че ще бъдем по-големи отличници. Международната обстановка е доста нестабилна. Една предпазливост в този момент според мен е оправдана. Мое мнение е, че бюджетът можеше да е още по-консервативен – можеше да се заложи по-малък дефицит, дори балансиран бюджет с възможност все пак, ако негативните сценарии да се реализират през годината, съответно малко да бъде разхлабена позицията, но при всички положения аз смятам, че предпазливостта е напълно оправдана в тази ситуация.

Ако трябва да използваме метафора, ще „пристягаме” или ще „разхлабваме” коланите догодина?

К.С. Зависи накъде гледаме. Ако погледнем разходите на бюджета по функции, там не се забелязват сериозни промени. Вижда се значително увеличаване на парите за инвестиционни дейности, специално за инфраструктурни проекти и това е основно по линия на европейските средства. При образованието също има едно увеличение, но при останалите функции не се забелязва сериозна промяна. Редица обещания не бяха спазени. Обещаваше се да няма увеличение на заплати, а такова има. Обещаваха се задържане на пенсиите, вече се говори за увеличение. Самият разход също е нараснал. Така че мисля, че в известна степен няма залитане към увеличение на разходи. Много е интересно какво се случва в здравеопазването. В бюджета нищо не е казано защо разходите за здравеопазване се увеличават догодина.

Защото не стигат?

К.С. Защо да не стигат, нали беше освободен резервът на здравната каса. Вече 2 % от здравната вноска не отиват в нейния резерв, а тези пари се харчат от тази година за здравеопазване. Освен това мисля, че парите за здравеопазване не са недостатъчни, просто не се управляват както трябва.

Н.Н. Ако говорим за дупка на колана, може би ще си останем на същата дупка на колана. Лошото е, че четвърта поредна година сме на същата дупка. Не вярвам, че ще се увеличават заплати и т.нат. Ще има стъпка за увеличаване на минималната заплата и тя ще бъде в средата на годината и ще е 290 лева. Привидно има увеличение на размера на средствата за пенсии и то крупна сума, но това са суми, които прибавиха към вдовишките пенсии и от там идва цялата работа. Ръст на работните заплати също няма. Евентуално министър Дянков обеща в някои от най-критичните бюджетни сфери да има леко увеличение на средствата за издръжка или на работни заплати. Визирам конкретно агенцията за социално подпомагане, където хората работят за по 350 лева. Критично е и състоянието на центъра за спешна медицинска помощ. Що се отнася за пенсиите, евентуално ще има лек ръст. Така че няма от къде да дойде светлото бъдеще. Разчита се само на европейски пари.

Доколко е реално заложеното усвояване на еврофондовете да достигне 3 млрд. евро?

К.С. Предвид усвояването предходните години, изглежда доста оптимистично, но средствата са 3,8 млрд. В крайна сметка не бива да съдим на база минали години. На теория е напълно възможно усвояването да е наистина толкова високо. Дали ще стане, можем само да гадаем.

Премиерът каза, че бюджетът няма да се хареса на министрите, а ще се хареса на хората. Споделяте ли тези мисли? Ако хората го харесват, какво пречи министрите да не го харесват?

Н.Н. Той трябваше да допълни с едно изречение защо хората ще го харесат. След като няма залагане на никакъв ръст на заплати, на пенсии, на гарантиране плащане...

К.С. Аз не съм съгласен, че няма ръст на заплатите и това не се дължи на европейски средства.

На Тристранния съвет беше обсъждано дали да стане 290 лв. минималната работна заплата от догодина. Бизнесът е против. В същото време се коментира за линията на бедност.

Н.Н. Спорът за минималната работна заплата е смешен. Тя не е като всички категории заплати. Тя не е резултативна остатъчна величина, която трябва да зависи от финансовите резултати, производителност на труда т. н. Затова тя трябва да се обвърже с линията на бедност и жизнения минимум и да не пада под него. От там нататък всички други видове заплати – там вече нека да си действа принципът на ръста на производителността на труда.

К.С. На теория е хубаво да има минимална работна заплата и не е нужно тя да се обвързва с финансови резултати. В крайна сметка резултатите са важни. Ако един работодател не може да си позволи да наеме още един работник на въпросната минимална работна заплата, този работник или отива в „сивия сектор”, или остава без работа. Ако обаче работната минимална заплата е по-ниска, съответно такова наемане на работник може да стане. Така че тя до известна степен е проблем и няма как да не зависи от финансови резултати.

Този бюджет до колко е застраховка, че ако не дай Боже не се случи още по-лошо – споменахте за дълговата криза, виждаме събитията в Гърция и Европа, ние ще имаме някакви буфери. Този бюджет дава ли план „Б”?

Н.Н. Да, в този бюджет има заложено страшно много буфери. Този бюджет може би все по-често ще четете, че приходите са заложени, съответстват на един ръст на БВП между 1 и 1,5 %. А очакванията са да е около 3%. Ето ви един буфер. След това един изключително нисък бюджетен дефицит от 1,3 % при положение, че тръгнахме с намерение за 2 %, свалихме на 1,5 % и отидохме на 1,3 %. Има буфери. Той нарочно е направен супер консервативно и супер предпазливо. Финансовият министър обича меко казано да отива в крайност, когато става дума за затягане на финансовата дисциплина.

„Сега живеем трудно, но после ще живеем по-добре и от гърците”. Г-н Стайков, вие съгласни ли сте с това твърдение на г-н Дянков и кога ще е това „после”?

К.С. После може да сме по-добре от гърците. Има възможност, ако си свършим работата. В този бюджет обаче аз не виждам тази възможност, защото той на практика запазва структурата на разходите през последните 4 години. На практика този бюджет, това, което правителството показва, че по-скоро те се надяват кризата да отмине и нещата да си продължат по старому. Трябва да се въведат реформи, които да повишат икономическия растеж, да повишат конкурентоспособността, да вдигнат социалния стандарт и всички тези неща, които могат да ни отличат от Гърция и съответно да ни предпазят от техните проблеми.