Касова бележка за 40 метра въже издала един от извършителите на двойното убийство в Камчия. Над 30 експертизи, разпити на 50 свидетели - един от които защитен, доведоха до финала делото за смъртта на Венцеслав Евтимов и Димитринка Пекова.

Двамата бяха открити силно разложени и овързани в сицилианска примка с железа във водите на река Камчия през май 2007 г.

Варненският окръжен съд произнесе 4 доживотни присъди за управителя на "Трансинс рециклираща компания" Николай Николов, административния му директор Ганислав Начев и гардовете им Мартин Стоименов и Илчо Адамов. Четиримата трябва да платят солидарно по 150 хил. лв. на майката, съпругата и детето на Венцеслав Евтимов и на дъщерята и съпруга на Димитринка Пекова. Ще трябва да внесат също 40 000 лв. държавни такси и разноски по делото.

Адвокати и съдебни репортери не си спомнят такава присъда през последните 20 години. Във Варна се говореше, че едва ли съдът ще накаже тежко Николай Николов - шеф в мощна компания за скрап, който може да си позволи да плати парична гаранция от 100 000 лв. В миналото си той е бил световен шампион по овчарски скок и единственият човек на планетата, побеждавал легендарния Сергей Бубка.

Съдът обаче прие доказателствата, че той е подбудител и помагач в извършването на жестокото убийство. А по-късно - в укриването на двамата преки извършители и материалното им покровителстване. Магистратите измениха мярката му за неотклонение и веднага след присъдата той бе окован и закаран в затвора.

Двойното убийство е опит за наказание на двама бизнесмени, които шетат из България и вземат капаро срещу обещания.

Бившият военен Венцеслав Евтимов, 48 г., от София, и неговата близка приятелка Димитринка Пекова, на 27 г., сключват сделка с "Трансинс рециклираща компания" във Варна.

През януари 2007 г. те подписват договор да спечелят търг в Министерството на отбраната и да изкупят голяма партида скрап от стара военна техника. Срещу това получават банков превод от 30 000 лв., а седмица по-късно - още 6280 лв. плюс 3600 лв. за тръжна документация.

Скоро след сделката бизнесменът Николов се усетил, че няма да получи обещаните тонове скрап. Чрез познати на Евтимов и Пекова той хванал следите на двамата мошеници. Издебнал кога дуото ще дойде пак във Варна и инсценирал среща. На нея уж щял да се предлага за продажба атрактивен имот край Балчик.

На 16 април 2007 г. нищо неподозиращите жертви отново прибрали 7000 лв. от наивен бизнесмен като капаро за доставка на скрап.

Видеозаписи от камерите на сладкарница "Лучано" до "Палах център" показват как Евтимов и Пекова влизат на среща. Там вече ги чакал Ганислав Начев - административен директор на "Трансинс рециклираща компания", който се представял за продавач.

Той ги поканил в микробус "Форд Транзит" с тъмни стъкла, тръгнали на оглед на имота. В района на село Круша обаче Начев слязъл да пие вода и там се намесили гардовете. Мартин Стоименов, въоръжен със законен боен пистолет "Глок 19", и Илчо Адамов с руло прозрачно тиксо нападнали Евтимов и Пекова в микробуса.

Завързали ги, били ги, а след това изчакали идването на боса Николов.

Присъствието на четиримата на мястото край село Круша до река Камчия се доказва от експертиза от мобилните клетки на телефоните им. Мястото, където в тази част на годината реката е най-пълноводна, било избрано от Илчо Адамов. Той познавал района, защото баба му живеела в с. Круша.

Ден по-рано Ганислав Начев търсил два часа 4 еднакви, плътни еднометрови метални профила. По-късно експерти разкриха пред магистратите, че железата са с много рядък профил. Документално е доказано, че са от База 2 на компанията "Трансинс". Начев купил и 40-метровото въже, като запазил касовата бележка.

В присъствието на Николай Николов гардовете и административният му шеф завързали железните профили към ръцете и краката на жертвите.

Сицилианската примка е наказание, характерно за италианската мафия при неспазване на обещание. Според обвинението с този начин на връзване извършителите са искали да заблудят следствието, че двамата уж са жертва на сатанистки ритуал.

Венцеслав Евтимов и Димитринка Пекова са хвърлени живи в пълноводните води на Камчия, установява експертизата. Хипотезата на защитата, че Евтимов е получил инфаркт, а жената е убита, за да не бъде свидетел, не издържаха в съда.

Около 16,30 ч четиримата съзаклятници почистили наоколо и се отървали от микробуса. Колата така и не е намерена в хода на следствието.

Месец по-късно рибар случайно се натъква на силно разложеното тяло на Венцеслав Евтимов. Седмица след това водолази претърсват участъка в Камчия край с. Круша и откриват и тялото на Пекова.

Следите водят разследващите първо при Ганислав Начев. Месец по-късно с белезници в съда е доведен и босът Николов. През това време гардовете Стоименов и Адамов се укриват. Според свидетели те се чувствали сигурни, защото босът на "Трансинс" им е обещал да ги покрие за убийството и да ги осигури материално. Едва ли са очаквали и доживотни присъди, след като в хода на делото и двамата станаха бащи.

Стоименов и Адамов са обявени за общодържавно издирване и през май 2008 г. бяха открити при ятаци в кв. Аспарухово.

По време на процеса стана ясно, че гардовете - изпълнители на наказанието, обичали да четат книгите "Най-сензационните убийства на всички времена" и "Криминалистика". Изглежда, не са ги дочели, защото делото изобилства от следи и доказателства. След пледоарии, които продължиха 24 часа, окръжните съдии прочетоха 4 доживотни присъди.

Съдът призна четиримата за виновни за отвличането на Евтимов и Пекова и за убийството им. Магистратите не намериха достатъчно доказателства, че деянието е умишлено. Присъдата трябва да се изтърпи при първоначален строг режим.

"Удовлетворена съм, че съдът ги призна за виновни. Наказанието съответства на това, което са извършили, и отговаря на доказателствата, които бяха представени", казва прокурор Стефка Якимова.

Адвокатите на осъдените са категорични, че ще обжалват и ще търсят решение и от най-високата инстанция. Иван Томов, защитник на бизнесмена Николай Николов, го смята за невинен.

Според него присъдата е издадена не по законосъобразност, а по целесъобразност.

Адвокатът твърди, че делото изобилства от процесуални нарушения. Като пример той дава разпита на защитения свидетел извън сградата на съда, на който не са били призовани обвиняемите и защитниците им. В хода на заседанията не е доказана ролята на четиримата в деянието. Те категорично отричат да са свързани с убийството.