Не лесно 27 страни да стигнат до общо решение по която и да било тема, подчерта Кристалина Георгиева, комисар по по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, в своето интервю за ТВ "Европа". Тя, обаче, изрази сигурност, че и след сегашната криза еврото ще продължи да съществува. Българският еврокомисар защити политиката на ЕС за отпускане на помощи на нуждаещи се страни и подчерта, че ако Европа помага нестабилните места да станат по-добри, това е хубаво и за самата нея.

ИНТЕРВЮ НА МАРГАРИТА РАЛЧЕВА





- Бюджетът ви за миналата година бе около 1 млрд. ако не се лъжа.







- 1 млрд. 140 млн. евро.





- Сега се подготвя новата бюджетна рамка. В Европа винаги е имало хора, които критикуват този голям бюджет. В смисъл, смятали са, че е по-добре тези пари да останат вътре в ЕС, отколкото да остават извън Европа, особено в условията на криза. Какво бихте им казали в този момент?

- Първо, 80 % от европейците искат ние да помагаме на хората, които са в безнадеждно положение по света и аз искам да им благодаря за щедростта им. Тази щедрост не само е етично правилна, ние и в най-трудния момент в Европа дори не можем да си представим какво значи да си майка на десет дечица, които нямат какво да ядат, които са застрашени да умрат в ръцете ви. Но това е също добре за Европа, тъй като ако ние помагаме на тези най-нестабилни места по света да станат по-стабилни, това е добре и за нас. Защото голямата несигурност, голямата нестабилност по света, тя се пренася като вълна навсякъде. Тя може да дойде и да засегне и нас. Второ, когато готвим бюджета за следващия период, разбира се имаме предвид колко е трудно в Европа. Моето предложение за около 1 млрд. евро на година за следващите 7 години и 350 млн. резерв – за неочаквани случаи. По-голям резерв, отколкото имахме в миналото, и възможност да предаваме неизползваната част в резерва към следващата година. Тоест това, което ние предлагаме, е не да увеличим бюджета за следващата година, а да увеличим резерва, за да можем да сме готови за най-страшното, което, за съжаление, не можем да го изключим.

- Имайки предвид факта, че те се увеличават...

- За 18 месеца като комисар, аз съм видяла всички възможни бедствия, които могат да ви дойдат на ум, с изключение на това комета да ни удари.

- Кое е най-страшното от това, което сте видели?

- Две са нещата, които няма никога да забравя. Едното е Япония – комбинацията на земетресение, цунами и ядрен инцидент в страната, която е най-добре подготвена, тя бе поставена на колене. Никой не е имунизиран, никой не е в безопасност. Ние в Европа също трябва да приемем това като сигнал и за нас. Трябва повече да сме подготвени. Второто е сушата в Африка, която сега застрашава 13 млн. души.

- Ако не се лъжа, точно във вашия блог четох, че вследствие на тази суша толкова е голям гладът, че ако една овца преди това се е продавала за 16 евро, защото е била охранена, след сушата се е продавала за 1,60 евро, защото едва-едва е оцеляла и въпреки това хората не могат да си позволят да я купят.







- Това е страхотна катастрофа, но знаете ли защо тя за мен е по-впечатляваща? Защото там виждам комбинацията на два фактора – климатични изменения и увеличаване на населението. Само да ви дам един пример – Кения и България през 1986 г., когато Кения става независима страна, са били една до друга по число на населението.  Кения е била 8 млн. 100 хил. души, а България е била 7 млн. 900 хил. души. Днес Кения е 40 млн., а България е 7,5 млн. Ние имаме демографски проблем, обратен на този, който има Кения. Вие можете ли да си представите България с 40 млн. население? Аз не мога. И си представете също, че в Кения голяма част от това население живее в земи, които екологично са много чувствителни, където това натрупване на население и всичко, което е свързано с него, природата не може да го понесе. Затова виждаме, когато идва сушата, особено в Сомалия, където има същия проблем – 5 пъти се увеличава населението, както в Кения, и отгоре на това двадесет години има война - вътрешен конфликт. Как няма да има трагедия, която... човек не може да си го представи това без да го види.

- Аз бях в Кения преди няколко години, хората живеят без ток, без питейна вода, носят вода от много далеч...

- По 8 часа вървят жените с един съд на главата си.

- Но нека да се върнем към кризата. Това са тежки дни за Европа. Бяхте вицепрезидент на Световната банка, но станахте комисар, когато кризата вече беше започнала. Поне по мое мнение в момента сме, ако мога образно да се изразя, в окото на кризата. До края на годината се очертава драматични дебати за бъдещето на еврото, на Eврозоната, а може би и на Европейския съюз. Ще издържи ли, според вас, Европейският съюз под натиска на финансовата криза?

- Категорично да. Аз нямам никакво съмнение, че ние ще издържим на кризата и еврото ще издържи като валута – нямам съмнение в това. Но това, което научих в работата си като еврокомисар, че разбира се, не е лесно 27 страни, които трябва всичките да се съгласят по каквато и да е тема, да стигнат до общо решение, никак не е лесно. Не е лесно вземането на решение в демократичната система, която ние имаме със Съвета, Комисията, Парламента на Европа, какво е необходимо за по-голяма решителност в бъдеще в лицето на подобни драматични събития, каквито и да са те. И аз съм убедена, че ще има промени в Лисабонския договор, които ще позволят вземането на решения да бъде по-бързо, по-ефективно.

- Европа се беше приготвила да помогне на Гърция при един бюджетен дефицит, при една задлъжнялост от 109 млрд. Стана ясно, че задлъжнялостта на Гърция е над 250 млрд.

- То е много простичко, всеки ден, в който ние отлагаме решението, лихвите, които се трупат върху този дълг, го правят по-голям. Ако погледнем историята на гръцкия дълг, беше много зле преди година, хвърлихме много усилия да стане по-добре, но тъй като лихвите и пазара все още не вярва, че имаме решителността да поставим точка на гръцката криза, лихвите растат, когато растат лихвите, резултатът е, че дългът се увеличава.

- Една от теориите е да бъдат опростени тези заеми към банките.

- Затова аз съм убедена, че като част от решението за Европа ние ще видим по отношение на Гърция свиване на дълга до степен, до който той може да бъде обслужван. Кога знаем, че това е станало - когато лихвите по гръцкия дълг започнат да падат. Докато те растат, това, което правим, колкото и да е добронамерено, колкото и да е направено с най-добри желания, не помага достатъчно.

- В този ред на мисли вие привърженик на коя теория сте: Франция счита, че спасителният фонд трябва да бъде превърнат в банка; Германия - че трябва да се намали бюджетният дефицит – тя е за по-строги реформи, докато като че ли южните страни са готови да искат повече помощ, но да нямат чак такива големи реформи.

- ...Защо Франция настоява по-бързо да се вземе решение за европейския механизъм? Защото Франция, за разлика от Германия, има банков сектор с повече проблеми. И естествено е френският гражданин и френското правителство да настояват за бързото създаване на механизма. Германия, както няма този проблем, естествено е те да кажат да, нека да има механизъм, но само, когато имаме доказателства, че няма да изгърмим и тези пари няма да ги хвърлим в една голяма черна дупка. Според мен, в този разговор ще се родят правилните решения. Убедена съм, че през последните няколко седмици навсякъде в Европа има осъзнаване, че нямаме много време да стигнем до решения, на които пазарите и светът да повярва.

- На базата на по-голямата част от останалите западни страни, България е финансово стабилна, имаме много малък външен дълг, висока капитализация на банките. Ще се разклати ли обаче българската икономика допълнително през следващата година и какво трябва да направи правителството, за да избегне сътресенията?

- Пред нас е трудно време и то ще бъде в продължение на година-две. И в това трудно време това, което България има като предимство – стабилност, трябва да го превърнем в перспектива за българския бизнес – най-вече за малкия и среден бизнес. Там, където се създават работните места, на тази част от бизнеса трябва да наблегне българското правителство, но това означава да се помисли какво му пречи сега да работи.

- Високите лихви по кредитите, смятам аз, е една от причините за това. Не може в Европа да са 3-4 %, а в България да са над 8%.

- Точно така. Също така програми, които трансформират европейското финансиране в стимули за работа за малкия и средния бизнес. Аз винаги, когато имам възможност, давам за пример програмата за саниране на сградите, която може да се направи с голямо участие от Европа като мащабна програма, която облагодетелства малкия и средния бизнес, която намалява разходите за електричество и за отопление на гражданите, а това значи повече пари в бюджета за други цели и която във всички случаи е конкурентноспособна програма за България. Тъй като санирането от Китай не може да го внесем.

- Знам, че като еврокомисар нямате право да коментирате национални политически въпроси. Но в момента България е между двата тура за изборите за президент. Няма да ви питам дали подкрепяте едната двойка, която, според мен, е по-ориентирана към изток, или другата, която е прозападно ориентирана. Ще ви попитам от какъв президент има нужда България, за да може да се чувства достоен член на ЕС, да бъде равнопоставен заедно с останалите и да бъде горда България с това, че ето това е българският президент.







- Ние имаме нужда от президент, с който българите да се гордеят.

- Но какъв трябва да бъде, за да се гордеем с него?

- Той трябва да бъде президент, който да повишава авторитета на България в Европа. За нас Европа е най-важна не само, защото като най-бедната страна в ЕС ние имаме най-много нужда от европейската подкрепа, за да вдигнем стандарта на живот на нашите граждани, но и защото в България хората вярват в своето европейско семейство, вярват, че са членове на това семейство. Ние видяхме, че в изборите тази теза за европейската ориентация на България беше силно застъпена и никой не я оспорва. Да ви дам конкретни примери. Когато след година се взема решение за бюджета на Европа, това решение ще се вземе на базата на действията на правителството, но разбира се много важно президентът на България да бъде фигура, която има тежест в Европа и която помага на това, България да има по-добро приемане в Европа, да има вярата в Европа, че стъпка по стъпка и закон, и законодателство на България, и съдебната система, и усвояването на еврофондовете ще вървят само напред, за да можем ние да се възползваме от това, че Европа е готова да ни подаде ръка. И то ръка, която във време на криза в никакъв случай не може да се подценява. Най-големият източник на финансиране в България сега и в следващите няколко години са еврофондовете. И затова какво е нашето място и отношение с Европа през следващите години ще бъде изключително важно. Желая на президента на България, който ще избере нашият народ след няколко дни, да ни направи всички горди и да бъде тази фигура, която обединява Европа и помага на България, като член на европейското семейство, да се възползва изцяло от това място в него.