Особено подреждане на кости в праисторическо океанско "гробище" доведе учен до предположението, че кракенът наистина е съществувал, съобщава статия на Кър Тан в "Нешънъл джиографик". Става въпрос за огромно морско чудовище, подобно на сепия, което се е хранело с други страшилища, големи колкото автобус. Други учени смятат, че откритието може да бъде обяснено без да се замесва митичния звяр и че легендите за него се основават на древни наблюдение над гигантски сепии и калмари.

Фосилите се намират в Невада, на 560 км от Лас вегас, в Берлинския национален резерват за ихтиозаври - пласт на бившо морско дъно от време, в което там са струпани много кости, т. е. преди 200 млн. години. Фосилите представляват овални прешленни дискове от гръбнака на Shonisaurus popularis - морски влечуги от ерата на динозаврите, известни още като ихтиозаври. по размера на костите учените съдят, че тези ихтиозаври са достигали дължина от 15 метра.

По време на пътуване до площадката с фосилите, палеонтологът от "Mount Holyoke College" Марк Макминъмин забелязал, че някои от прешленните фосили, изглежда, са подредени плътно един зад друг в в двойни редове. Необичайното подреждане довело учения до смела идея за неговата причина. Той я изложи наскоро на срещата на Геологическото общество на Америка в Минесота.

Хипотезата на Макминъмин гласи, че ихтиозаврите са ловени от огромно хищно същество - октопод или сепия - което после е подредило прешлените им по образец на подредбата на смукателните си пипала, т. е., според учения, необичайното "павиране" с кости от ихтиозаври представлява "най-ранният познат автопортрет". В заявление палеонтологът казва, че кракенът е разкъсвал жертвите си на "гробището", като преди това ги е убивал или чрез завличане на дълбоко и удавяне, или чрез строшаване на врата.

Критиците нe закъсняха да потърсят по-прозаичен отговор на въпроса каква е причината за подреждането на прешлените от ихтиозаври. Пол Майерс, еволюционен биолог от университета "Морис" в Минесота смята, че идеята на Макминъмин за кракена е "объркваща и чудновата история", а доказателствата са "твърде косвени". Според Майерс подреждането не е изненадващо, тъй като когато ихтиозаврите умират, те се разлагат и гръбнакът им се разпада. Когато това стане, костите падат на едната си плоска страна и може да се случи да паднат в два паралелни реда, след което са фосилизирани. Други специалисти предположиха, че след разпадането на скелета костите може да са подредени така от океанските течения и посочиха в подкрепа на това факта, че има и прешленни дискове, подредени не в два, а в три реда.

Хипотезата на Макминъмин получи широко медийно внимание, вероятно и заради това, че бе представена на научен форум, но последното не значи, че тя има много поддръжници в научните среди, добави Майерс и подчерта, че такива форуми са използвани от учените да осъдят предположения, догадки и предварителни данни, така че стандартите там са "доста хлабави".