Учените завършиха пълна карта на гените на Черната смърт - бубонната чума, която през 14 век е избила 50 милиона души при една от най-смъртоносните епидемии в цялата човешка история, съобщи "Ройтерс". Изследването включва извличане и проучване на ДНК от тленни останки на жертви на болестта, намиращи се в лондонските "чумни ями". При него за първи път учените успяха да реконструират пълния геном на изчезнал патоген.

Резултатите ще позволят на специалистите да проследят измененията в еволюцията и вирулентността на заболяването и ще доведат до по-добро опознаване на съвременните инфекциозни заболявания.

Основавайки се на предишно изследване, според което специфичен вариант на бактерията Yersinia pestis (Y. pestis) е отговорен за чумата, която е опустошила Европа между 1341 и 1357 година, екип от германци, канадци и американци се захвана да улови и проследи реалния геном на болестта. Те подчертаха, че според данните от генома този щам е прародител на всички видове съвременна чума, навсякъде по света. По-доброто познаване на този патоген ще доведе до ера на по-резултатни проучвания върху съвременните заразни болести.

Според експертите директните "наследници" на Черната смърт и сега избиват по около 2 000 души годишно в различни страни. Вирулентният щам на Ешерихия коли, който хвърли в тревога Германия и Франция през лятото на тази година, също съдържа ДНК-секвенции от чумната бактерия.

При изследването екипът е обработил скелетни останки от жертви на бубонната чума, погребани в "чумните ями" на Източен Смитфийлд, намиращи се под днешния Кралски монетен двор. Усилията са съсредоточени върху образци от дентална пулпа от 5 тела, които преди това са прегледани за присъствие на Yersinia pestis. Учените успяха да извлекат, пречистят и обогатят ДНК на причинителя на чумата, като същевременно намалиха и количеството на нечумна ДНК, която да замърсява образците. Като направиха връзка между датировката на скелетните останки (1349 - 1350 година) и генетичните данни, експертите изчислиха възрастта на предшественика на Yersinia pestis, който е обезлюдил Европа през Средновековието.

В резултат стана ясно, че за 660 години еволюция генната карта на древния микроорганизъм се е изменила съвсем слабо. Следващата стъпка на изследователите е да определят защо той е бил толкова смъртоносен. По думите на участника в проучването Йоханес Краузе от университета в Тюбинген, Германия, същия подход може дасе приложи и към изучаването на геномите на всички видове исторически патогени. "Това ще осветли неимоверно проблемите на еволюцията на човешките патогени и историческите пандемии" - се казва в негово изявление.