Поне 2500 безработни ще получат шанс да завъртят собствен микро- или малък бизнес с европейски пари, съобщи Иван Кръстев, шеф на главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" в Агенцията по заетостта.

По новата схема "Подкрепа за предприемчивите българи" те ще получат до 20 000 лв., за което Европейският социален фонд предвижда 50 млн. лв. Целият бюджет всъщност е общо 75 млн. лв., но 20 от тях ще отидат за обучение и консултации, а останалите 5 - за счетоводни услуги и консултации след старта на бизнеса. Проектът тръгва в цялата страна.

Задължително условие е кандидатите да имат поне средно образование. Иска се и регистрация на борсата. Нямат право на участие безработни, които получават социални помощи. Идеята е, че те имат достъп до други програми по линия на Агенцията за социално подпомагане.

Желаещите трябва да преминат специално обучение по малък и среден бизнес или бизнес услуги. За целта те подават заявление в бюрото по труда. Ако бъдат одобрени, си избират обучителна организация, лицензирана от Националната агенция по професионално обучение и образование. Това може да бъде и фирма, работеща по популярната програма за чуждоезикова и компютърна подготовка на работещи "Аз мога".

Трудовият посредник ги насочва към една от двете специалности в зависимост от подготовката и образователния му ценз. С ваучера бъдещият предприемач започва обучение, като часовете са стандартните 660, предвидени за втора степен на професионална квалификация, обясни Кръстев.

Времето за посещение на курса също е платено от програмата. Отпуска се стипендия, която е 8 лв. на ден. Покриват се и транспортните разходи до мястото, където се провежда обучението.

Както и при другите подобни програми обучителната организация получава парите си при свършена работа в 60-дневен срок.

След обучението бъдещият предприемач се насочва към консултации за изработване на бизнес план.

Той е само първичен, при оценяването на целия проект по-късно от експертите на Агенцията по заетостта може да претърпи трансформации, обясни специалистът.

Няма ограничение за вида дейност, която предприемачът може да избере. Изключени са само инициативи в селското, горското стопанство, рибарството и аквакултурите, тъй като за тях има европейски субсидии по други програми.

Предварително проучване на нагласите за предприемачество показало, че има голям интерес към откриване на магазини, на козметични, фризьорски салони, услуги, свързани с домакинството.

Имало и амбициозни проекти за създаване на микро- и малки предприятия в IT-сектора. Идеи като дистанционно системно администриране на мрежи, поддръжка на уебсайтове могат да прераснат в бизнес с висока добавена стойност и да осигурят прилични доходи, каза Иван Кръстев.

След като подготви бизнес план, безработният трябва да регистрира собствена фирма Едва после кандидатства за финансовата помощ в бюрото по труда. Тъй като става дума за предприятие на 1-2 дни, процедурата ще е опростена. Кандидатите ще работят със стандартни пакети документи, като попълнят само административните данни и разходите си.

Бизнес планът се разглежда от оценителна комисия в Агенцията по заетостта, като практиката е тя да е от външни експерти.

Продължителността на времето, в което човек е бил без работа, не може да бъде предимство. Всичко зависи от пазарния потенциал на идеята.

Кандидатът не може да бъде сигурен, че ще получи тавана от 20 хил. лв. Дори проектът да бъде одобрен, сумата може да се намали, ако преценим, че разходите са завишени, обясни Кръстев. За един фитнес или фризьорски салон например 20 хил. лв. били много, 10-15 хил. лв. стигали.

Парите не се дават накуп, а по обичайния за грантовите схеми поетапен ред. Авансово се плащат 20% от стойността на проекта, след това има междинни плащания, а финалното е при изпълнение на всички ангажименти на подпомагания.

Ако макар и перфектно замислен, бизнесът не просъществува по обективни причини, провалилият се предприемач няма да бъде санкциониран. Когато обаче се получи забавяне или други неуредици заради субективни грешки, парите ще се връщат. Например, ако е купено оборудване, но бизнесът се е провалил, тези разходи трябва да се възстановят, обясни Кръстев.

Интересът е огромен, работещи също искат да се включат, но схемата е само за безработни. Ако държат да се възползват, трябва да напуснат работа и да се регистрират на борсата, макар че не е сигурно доколко такъв риск е оправдан, твърди специалистът. Други подобни възможности давала оперативна програма "Конкурентоспособност". Там обаче вече бизнесът бил свързан и с изискване за създаване на нови работни места.

Ако се окаже, че схемата работи, в бъдеще ще пренасочим допълнително европейски средства, каза Иван Кръстев. Той подчерта, че е важно не само новите предприятия да осигурят хляба на създателите си, но и да генерират нови работни места в перспектива. Програмата ще работи до края на 2013 г.