България е на първо място в ЕС по ръст на обработваемите земеделски площи за периода 2003-2010 г. с увеличение от 24,7%.Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат. По този показател след страната ни се нареждат Латвия с ръст от 19,9% и Естония с повишение от 18%. В същото време с най-голям спад е Кипър - 24,3%, следван от Словакия – 9,4%, и Австрия - 8%.

Статистиката показва, че 75% от обработваемите земеделски площи в ЕС се намират в седем държави членки на ЕС. Най-големите обработваеми площи на Стария континент са във Франция - 27,1 млн. ха, което е 15,9% от обработваемите площи в целия ЕС. На второ място е Германия с 16,7 млн. ха или 9,8% от общия размер за ЕС. Следват Великобритания с 15,9 млн. ха - 9,4%, Полша с 14,4 млн. ха - 8,5%, Румъния с 13,3 млн. ха - 7,8%.

През 2010 г. е имало над 12 милиона земеделски стопанства в ЕС, а обработваемата земеделска площ е възлизала на 170 милиона хектара. Спрямо 2003 г. броят на земеделските стопанства е намалял с 20%, а обработваемата площ - с 2%, което показва тенденция към създаването на по-големи земеделски стопанства. Средната площ на едно стопанство в ЕС е 14 хектара през 2010 г. спрямо 12 хектара преди седем години. Румъния е страната с най-много земеделски стопанства в ЕС - 3,9 милиона, или 32% от общия брой за съюза.

Междувременно вчера стана ясно, че ЕК предлага нов дизайн на преките плащания за земеделие в реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 г. Еврокомисарят по земеделие Дачиян Чиолош представи вчера в Брюксел набор от законодателни предложения, които да направят ОСП по-ефективна като политика. Заложеният бюджет за следващия седемгодишен период за ОСП е 418,4 млрд. евро. Това на практика са средствата за 2013 г., умножени по седем за следващите години до 2020 г. ОСП се запазва като политиката с най-голям бюджет, малко по-висок от този на структурните фондове.