Поколението, което расте днес, е белязано от сериозен проблем, свързан с утвърждаването на модерното общество, а именно от обезценяването на авторитетите, каза в интервю за БТА доцент Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Института за философски изследвания към БАН.

Всяко поколение търси себе си в началото чрез отхвърлянето на ценностите на родителите си, коментира доц. Личев. Отрицанието обаче не е средство за утвърждаване, убеден е специалистът, който смята, че икономическата криза допълнително налива масло в огъня, разделящ подрастващите от техните родители.

Би трябвало да се погледне сериозно на младежкото недоволство, смята доцент Личев. По думите му проблемът е, че от една страна младите трябва да отхвърлят авторитетите, за да се утвърдят като личности, а от друга трябва да намерят Закона, защото иначе целият социален ред ще се изроди в безпорядък. Без усвояването на определени норми на поведение самата личност се чувства заплашена от разпад, смята специалистът.

Без публична дискусия не би било възможно изграждането на демонстрирането на превъзходството над някой друг, но и чрез подаването на ръка на различния, чрез предоставянето на шансове на последния също да избира и да се самоизгражда, коментира антропологът. Само посредством публична дискусия може да бъде реализиран проектът за гражданска нация, чиито членове са равноправни, независимо от расата и произхода им, каза експертът.

Доц. Личев посочва, че в последните години се засилва конфликтът между държавата и гражданското общество. Проблемът с ниската самооценка на българина е, че в настоящето му липсват фигури, с които да се идентифицира и на тази основа да се стреми към своето личностно израстване. В основата си този проблем е политически, убеден е експертът.

Има два начина за личността да се самооцени. Единият е свързан с постиженията й, като се поставят нови и по-високи цели. Другият е свързан със сравняването с другите. Той е белег за несъстоятелност, защото винаги може да бъде открит някой по-слаб, с когото да бъде извършено сравнението. Ако на политическо равнище постоянно се процедира по втория начин, шансовете да се утвърдят други модели за самооценка в гражданското общество силно намаляват, е мнението на учения.

Най-голямо значение за формирането ни като личности оказва културата и ако става дума за дефицити, в обществото ни те са най-вече културни. Съответно тези празнини могат да бъдат запълнени само чрез културни, т.е. съзидателни действия, обобщава доц. Личев.

По повод на прословутото българско търпение, антропологът коментира, че потисканите емоции избиват под различна форма и с различни средства, някои от които могат да бъдат и не съвсем цивилизовани. Според него недоволството от неработещите институции може да се превърне в нож с две остриета - ще бъде насочено към малцинството и към властта. Национализмът като източник на ценности в този случай ще започне да запълва институционалните дефицити, каза доц. Валери Личев.