Здравно неосигурените лица да бъдат включени в специален публичен регистър искат работодатели, лекари и пациенти. Причината е, че в момента лечението на тази част от населението се покрива за сметка на бюджета на лечебните заведения и на здравноосигурените лица. По данни на НАП около 1 млн. българи нямат здравни осигуровки.

Камелия Ганкова

Публичен регистър с всички лица, които нямат здравни осигуровки - върху създаването на този списък работи специално създадена междуведомствена група с участието на представители на министерствата на здравеопазването и социалните грижи, българската стопанска камара, лекарските и пациентските организации. В момента всеки гражданин има право на спешна медицинска помощ. Когато, обаче, той не е здравно осигурен, сумите за лечението се покриват от лечебното заведение, а то трупа дългове за сметка на здравноосигурените лица.

"В една болница към 350 хил. лева са загубите, които е претърпяла за здравнонеосигурени лица... нашата система е изключително либерална. Един български гражданин може да не си плаща здравните осигуровки, ако се наложи да ползва здравни услуги, той примерно влиза в болницата, плаща си за около три години назад около 360 лева, срещу което може да получи услуга няколко десетки хиляди лева за сложна операция, така че това натоварва изключително бюджетите на лечебните заведения за болнична помощ" - уточни д-р Димитър Ленков, главен секретар на Български лекарски съюз.

Това законово право на болния трябва да бъде ограничено категоричен е д-р Ленков, за да се спре неправомерното източване на лечебните заведения. С въвеждането на регистъра на здравнонеосигурените лица ще може да се види веднага по електронен път кой, кога, колко е плащал и има ли право и на каква здравна услуга.

"За да можем да защитим интересите на тези хора, които са редовни осигурители, тези които всеки месец си правят осигурителни вноски и да не се получава така че когато има една опашка, а това е често явление, тези, които държат пари в себе си и не са осигурени, да плащат на ръка да предреждат всички останали, а тези, които са честни и си плащат вноските, остават и чакат" - каза Григор Димитров, директор на "Осигурителни отношения" в БСК.

67 на сто от средствата, които постъпват в НЗОК са от осигурителни вноски, а само 33 на сто са сумите, които държавата внася за осигуровките на пенсионерите и децата. Касата обаче не знае колко са здравнонеосигурените, такъв списък там няма. Те са около 1 милион души, пък сочат данни на НАП, без в това число да попадат лицата, които никога не са внасяли здравна осигуровка. "Наистина трябва да се направи пълен обхват на здравнонеосигурените лица - каза Весела Караиванова – Начева, подуправител на НОИ – косвено ще помогне и на НОИ, защото по този начин тези лица които не са здравноосигурени те не влизат и в социално осигуряване и ние ще проследим в последствие и техните права по отношение на краткосрочните обезщетения безработица временна неработоспособност и съответно дългосрочните обезщетения каквито са пенсиите".

Работната група тепърва ще обсъжда точно как да изглежда регистърът на здравнонеосигурените лица и с какви законови поправки да бъде уреден, така че средствата от здравните осигуровки да отиват за редовните им платци. И тъй като проблем остава лечението на социално слабите групи от населението, едно от предложенията е да бъдат създадени болници за бедни, за финансирането на които да се греже изцяло държавата.