Привърженици на теориите за края на света, кмет на Вилнюс и множество учени, извършили странни изследвания през годините, станаха лауреати на тазгодишните 21-и Антинобелови награди, връчени на пищна и шеговита церемония в театър Сандърс в Харвардския университет, край Бостън, предадоха световните агенции.

Наблюдение на опит на скарабей да се съеши с австралийска бутилка бира, отличаваща се със специфичната си форма, получи Антинобеловата награда в категорията за биология. Изследването е дело на екип от австралийски, канадски и американски учени, ръководени от Дерил Гуейн и от Дейвид Ренц.

Изследване на екип от германски, белгийски и австралийски учени, показващо, че способността ни да взимаме решения се нарушава, когато ни се ходи до тоалетната, получи отличието в категорията за медицина. Специалистите направили опит с доброволци. Те решавали компютърен тест и периодично се наливали с по 250 милилитра вода. В хода на опита учените отчитали как пълнещият се с течност пикочен мехур влияе на паметта и на вниманието на доброволците.

В категорията за психология наградата спечели Карл Халвор Тайген от университета в Осло, опитал се да разбере защо всеки ден хората въздишат. Според него хората си мислят, че въздишките са израз на мъка, но всъщност са израз на примирението им.

Група от френско-холандски изследователи грабна наградата в категорията за физика заради опита си да установи защо дискохвъргачите получават световъртеж, но чукохвъргачите - не.

Наградата в категорията за математика спечелиха шестима учени от САЩ, Япония, Южна Корея и Уганда, според които светът трябваше да свърши съответно през 1954 г., 1982 г., на 6 септември 1994 г., през 1992 г., 1997 г. и 1999 г. Един от лауреатите в тази категория е евангелистът Харолд Кемпинг и той все още има шансове да покаже, че е прав. След като не позна, че светът ще свърши на 6 септември 1994 г., сега той е запланувал неговия свършек за 21 октомври 2011 г.

Наградата за мир беше присъдена на кмета на Вилнюс Артурас Зуокас, който прокара идеята, че неправилно паркираните коли могат да бъдат прегазени с танк или БТР.

В категорията за химия отличието грабна екип от японски учени, разработил противопожарна аларма въз основа на японската подправка уасаби. Подправката - зелена паста, известна и като японски хрян и сервирана със сушито, прочиства синусите. Миризмата й обаче може да се излъчва от противопожарна аларма и така да алармира за пожар глухите хора, установили учените от университета Шига за медицински изследвания. В уасабито ключовият компонент е алил изотиоцианат. Той му придава специфичен аромат, който може да бъде доловен дори от спящи хора. Преди да използват уасабито в алармата, учените изследвали около100 "аромата", в това число и този на развалени яйца.

Антинобелова награда получи и създателят на теорията за отлагането Джон Пери от Станфордския университет, допълва БТА. Според тази теория хората, които обичат да отлагат нещата, могат да бъдат мотивирани да свършат нещо важно, когато го вършат със съзнанието, че по този начин избягват или отлагат вършенето на нещо още по-важно.

Името на Антинобеловите награди на английски е igNobel, което е съчетание от ignoble /недостоен, долен, низък, подъл/ и името на създателя на Нобеловите награди Алфред Нобел. По традиция тези отличия се връчват от истински нобелови лауреати броени дни преди началото на седмицата на Нобеловите награди, която е първата от месец октомври.