Обмисля се системата ол инклузив да бъде забранена на общоевропейско ниво, твърдят в МОСВ. Причината е, че с прилагането й в хотелите се разхищава и изхвърля твърде много храна, а това противоречи на идеята на Евросъюза да се ограничава максимално генерираният отпадък.

Забрана грози и промоциите на супермаркетите, където плащаш по-малко, а вземаш повече. Накрая половината пак го изхвърляш, коментира Григор Стоянов от екоминистерството. Статистиката на ЕК показва, че Виена само за ден изхвърля хляб, който може да изхрани 200 000 африканци. У нас няма данни точно колко храна се изхвърля годишно, но количеството също не било за подценяване.

До 2013 г. всяка страна членка на ЕС ще представи план с определени мерки за ограничаване на биоотпадъците. В момента Великобритания, например въвежда кампанията „Обичай храната, ненавиждай отпадъка“. Тя цели да обучава хората да купуват само онова, от което наистина имат нужда, за да не се налага да препълват кофите за боклук

Добрите практики на Германия, Холандия и Великобритания в момента са качени на сайта на ЕК, за да „подсетят“ какво могат да направят останалите държави.В България биоотпадъците са средно половината от всичко, което изхвърляме за година. През лятото те достигат 60% заради многото зеленчуци и плодове. Годишно страната генерира 3,5 млн. т отпадъци, като само столицата - 0,5 млн. т. За да намали натиска от тези растящи камари, Европа възприе идеята да се предотвратява самото създаване на отпадъците. Първоначално се напъна да намали битовите отпадъци под 300 кг на човек годишно. Но не успя и сега те се колебаят около 550 кг. У нас обаче средностатистическият българин прави към 470 кг. Засега успехът на съюза се свежда единствено до разкъсване на връзката между потреблението и генерирания боклук - продажбите са нараснали с 16,3%, докато той се е закрепил на приблизително еднакво ниво.

До 2013 г. обаче у нас с пари от ОП „Околна среда“ ще се изградят компостиращи инсталации. В 23 от регионите ще се изгради необходимата инфраструктура, а самата нормативна уредба за нея вече се подготвя. На първо време компостиращите съоръжения ще преработват само зелени отпадъци от паркове и градини, понеже най-лесно ще се организира събирането им. Когато системата заработи, в нея ще се включат и хранителните отпадъци, предимно от супермаркетите и пазарите. Компостът ще се продава на фермери и градинари като подобрител на почвата. Нова национална организация ще контролира и отговаря за качеството на предлагания продукт. Тя ще подпомага операторите при окачествяването на компоста и ще поставя етикет за качество. В момента у нас работят само 2 подобни съоръжения, но те произвеждат не компост, а стабилизирана фракция, която също има приложение, но при по-нисък клас почви. Най-често сега се използва за мулчиране, за да се намаляват бурените и да се запазва влагата, твърди Теодора Желева от МОСВ.

През 2014 г., пак с европари, у нас ще се изградят съоръжения за анаеробно третиране на биоотпадъците и превръщането им в метан. Те обаче са доста скъпи и за тях е важно да осигурим разделно събрани чисти отпадъци, предимно хранителни. Европейската комисия обсъжда дори възможността да се приеме общ стандарт за качеството им, докато сега всяка страна си избира сама критерии за оценка.