Европейските пари са вид помощ, не говорим за благотворителност, за България - тя по-бързо да стане развита, богата, както останалите стари държави членки на ЕС. През страната ни минават 5 международни транспортни коридора. Това помага на българските и европейски граждани. Тоест не бива да разглеждаме въпроса като консумативен модел – колко процента сме усвоили и колко пари ще изразходваме. Фокусът е върху това, какво се случило с тези пари и какъв е ефектът върху икономиката и социалното развитие на страната", казва министърът за еврофондовете Томислав Дончев в интервю за предаването "Под лупа" на ТВ "Европа".

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА





Какво става с вашия „екшън план”…всъщност имате ли си „екшън план” или си имате някакъв график?

„Екшън план” предполага преодоляването на една изключителна критична ситуация, въпреки че има много трудности. Не вярвам, че сме в критична ситуация. Имаме конкретни цели, които гоним. Имаме доста работа. Следим всички заложени цели да се спазват.

Да не останат само на хартия…Спазват ли се тези амбициозни цели?

Ще видим съвсем скоро дали ще се изпълнят прогнозите за договаряне за плащане до края на годината.

Припомнете какви бяха цифрите по договаряне и по плащане.

Към момента имаме стръмен ръст в договарянето, особено последните месеци. Тук няма как да не се отбележи заслугата на Оперативната програма (ОП) „Транспорт”, специално на сектор „Железници” в договарянето. В момента общата цифра, свързан с договарянето, е над 55 % от ресурса, което е едно много добро постижение – това е с над 3 млрд. повече спрямо предишната година. Темпото на плащания надхвърля 15 %, т.е. 2,4 млрд. лева към момента. Ако сметките са били верни, ако всички направят необходимото, за да бъде изпълнена поставената цел, в края на годината плащанията трябва да са в обем 20 % или близо 3 млрд. лева.

Възможно ли е да ги надхвърлим тези 20 %?

Всичко е възможно.

Всъщност реалистично ли е?

Да, разбира се. Възможни са единият или другият сценарий. Остават плащания от порядъка на 600 млн., които трябва да бъдат направени до края на годината, за да можем да постигнем заложената цел. Едно движение в някои от големите инфраструктурни проекти – като плащане или забавяне, би могло да промени цялата картина. Важно е как се движим като темпове спрямо нашите цели и очаквания. Много по-важно е обаче разборът какво се случва като резултат от това европейско финансиране, защото това не е суха статистика. Европейските пари са вид помощ, не говорим за благотворителност, за България - тя по-бързо да стане развита, богата, както останалите стари държави членки на ЕС. През страната ни минават 5 международни транспортни коридора. Това помага на българските и европейски граждани. Тоест не бива да разглеждаме въпроса като консумативен модел – колко процента сме усвоили и колко пари ще изразходваме. Фокусът е върху това, какво се случило с тези пари и какъв е ефектът върху икономиката и социалното развитие на страната.

Случайно ли споменахте транспортните коридори или това, което вече се загатва и се чува, че това ще бъде наш приоритет в следващия програмен период 2014 – 2020 г.?

Няма нищо тайно по въпроса. Ако искаме в началото 2014 да стартираме много по-бързо и решително, ние трябва да инвестираме много усилия сега и ние го правим. В момента разработваме този конституционен документ – „България 2020”, който ще бъде основополагащ за текстовете на всички оперативни програми. Редно е освен това да се хвърлят и усилия, и пари за техническа подготовка на проектите. Но това, което мога да коментирам, което излиза като резултат от всички анализи към момента и съобразно опитите ни да сведем всичко до няколко основни базисни категорични приоритета, тук мога да спомена, че освен образованието, което вероятно ще бъде най-първи приоритет, надявам се не е необходимо да обяснявам защо.. там са най-големите нужди. Транспортната свързаност е също един от ключовите приоритети. Сред базисния пакет от приоритети със сигурност трябва да фигурира и туризмът. Считаме, че възможностите, които има там, все още са много по-големи от това, което страната ни използва към момента.

Излезе една информация, че със 70 млн. евро по-малко са разплатените средства. А според данните на БНБ общият платежен баланс се увеличил именно от трансферите по еврофондовете. Каква е тази интерпретация?

Процесът е изключително сложен. Имаме няколко събития. Първо сключваме договора, след като е обявен проектът. След това може да извършваме плащания по проекта. Минава обаче време – понякога 6-7 месеца, след като сме направили разходите в България, докато ни го възстанови ЕК. Ние полагаме усилия за по-бързо възстановяване на средствата от ЕК. Това не може да е линеен процес. Всичко зависи от разходите, които са направени в съответните проекти, ние не можем да подаваме за възстановяване на нещо, което са извършили предварително като разход до тук. Сравнено с предишната година, ако говорим за плащания, миналата година те са в размер на 1,1 млрд. лева. Тази година плащанията до момента са 0,9  млрд. лева. Сигурен съм, че плащанията тази година ще бъдат повече от тези, които са направени през изминалата година. Надявам се, че средствата, които ще ни бъдат възстановени от ЕК, ще бъдат повече от миналогодишните. Полагаме неимоверни усилия затова.

Кои проекти са в челната тройка.

Мога да направя коментар с уговорката, че не всички проекти са еднакво сложни и обемисти. С най-добри темпове се движи ОП „Регионално развитие”. Изключително добри са сигналите за ОП „Транспорт” – не само като темп за договаряне, но и темп на плащания. Не бих посочил категорично неуспешен или провален инструмент. Имам текущи критики по отношение на случването на една или друга проектна схема, но това е на ниво детайли. Като цяло почти по всички оперативни програми имаме положително развитие през последната година. Ако някой трябва да бъде целенасочено отличен, това е ОП „Транспорт”. Тя към момента трябва да бъде напълно реабилитирана заради изоставането, което имаше миналата година и стръмния ръст, който се наблюдава тази година. Трябва да се положат усилия по всички програми за сроковете. Колкото бързо се движи получаването на средствата, толкова бързо трябва да работи и администрацията. Много трябва да се наблегне на електронното подаване на документите. Към момента електронното подаване на документи работи по отношение на две оперативни програми – „Техническа помощ” и „Човешки ресурси”.