Лекарска грешка довела до смъртта на дете на 3 г. и половина, починало от алергичен шок, съобщи доц. Златица Петрова, директор на агенция “Медицински одит”. Случаят станал през март в провинцията, но не е съобщаван досега в медиите. Детето карало колело и паднало. Една от спиците се забила в гръбчето му. Веднага е откарано в болница, където го оперират. Изваждат спицата и дотам всичко било както трябва.

Детето обаче имало алергия към определен антибиотик, за която майката съобщила. Никой не обърнал достатъчно внимание и лекарите изписват антибиотик след операцията най-вероятно с профилактична цел. Медикаментът не бил от групата на тези, към които детето имало доказана алергия, но била подценена възможността да се получи кръстосана алергия.

Това лекарите е трябвало да го знаят, поясни доц. Петрова. Проблемът според нея е, че инжекциите се слагат обикновено от сестрите. Тъй като лекарят в случая не я предупредил да внимава, тя слага инжекцията. Малко след това детето изпада в алергичен шок и умира в ръцете на майка си.

Само за година и половина, откакто съществува, “Медицински одит” стана изключително популярен сред пациентите като място, където да търсят справедливост. Получените жалби за първото полугодие на 2011 г. са 420, казва доц. Петрова. Толкова са подадени за цялата 2010 г. 70% от претенциите са свързани с качеството на медицинската помощ. Хората се оплаквали, че ги разкарват, че медицинската помощ е претупана, че отношението към тях е било грубо. 61 сигнала са за нерегламентирани плащания. Всяка жалба се разглежда и ако е необходимо, се пренасочва към друга служба, институция или пък се отговаря директно. “Имали сме интересни жалби, включително и за съседски взаимоотношения. Жена пък се беше оплакала, че процедура за избелване на зъбите не довела до очаквания бял цвят. Други пък търсят агенцията за случки отпреди 7-8 г.”, описва сигналите доц. Петрова.

Проверките по жалби са над 240. Едва половината от тях се оказват основателни. Обикновено има пропуски в лечебно-диагностичния план, помощта се оказва със закъснение.

Издадени са 181 акта и 138 административно-наказателни постановления.

Друг пример, за който може да се говори за лекарска грешка според доц. Петрова, е жената, която изпадна в будна кома след поставяне на анестезия в болницата в Своге. “24 часа” писа за случая. Лина Петкова от Лакатник била планирана за операция от апандисит по преценка на лекарите от Своге. Още преди първия разрез след поставяне на анестезията тя изпада в гърч. “Решават да я преведат в София, но преди транспортирането махат тръбата, което е в разрез с добрата медицинска практика. Пациентът се държи с тръба, докато се върне в пълно съзнание и може да реагира”, коментира доц. Петрова.

Медицинска грешка има и при случая с ампутираната след коронарография ръка на 42-годишния Милко Михалев от Провадия. В организацията по изпълнението на стандарта в болница “Кардиолайф”има нарушения. Мъжът е с анемичен синдром, който не е интерпретиран, трябвало е да се направи оценка на риска, поясни доц. Петрова.

Лоша организация и закъсняла помощ установили инспекторите при случая с починало 11-годишно момиче от Котел. То било с вирусна инфекция, лекували го 4-5 дни вкъщи с антибиотик. Имало температура и кашлица. Влошило се рязко - устата му посиняла, не можело да диша. Постъпва в болницата в Котел със съмнение за бронхопневмония. Там обаче нямат условия за дихателна реанимация, но не правят необходимия обем изследвания.

Решават да го преместят в сливенската болница, но по пътя умира в линейката. Родителите обаче отказват аутопсия и това попречило на медицинския одит да установи с категоричност има ли ясни причинно-следствени връзки между действията на лекарите и смъртта на детето. Останала работната диагноза за остра вирусна инфекция и дихателна недостатъчност, но било възможно болестта да е друга - например ку-треска, тъй като детето повърнало слуз с кръв.

В повечето случаи грешките били медицински или системни. Персоналните гафове, които са 8% от проверките, са свързани с нисък професионализъм, подценяване на състоянието на пациента или прилагане на неподходящи методи.

Доц. Златица Петрова: Магистрати не смеят да осъдят доктори, които ги лекуват

- Доц. Петрова, оправдавате ли очакванията на пациентите, които ви пишат?

- Невинаги. Хората очакват, че зад всяка смърт в болница има грешка. Тежко е, когато загубиш близък, но невинаги това се дължи на небрежност или недостатъчни, некачествени медицински грижи. Много пъти усложненията са от основното заболяване, придружаващите диагнози или пък влизат в графата на оправдания медицински риск. Има и случаи, когато, независимо че са приложени всички необходими мерки, се получават усложнения.

- Може ли да издействате обезщетение?

- Ние сме административен, а не наказателен орган. Второто е в правомощията на правосъдието. Много хора искат компенсация от нас. Ние не можем да решаваме такова нещо. Агенцията работи по закона за административните нарушения и наказания. Всяко нарушение трябва да го обвържем с погазване на закон, правилник или стандартите за добра медицинска практика, правата на пациентите и т.н. Нашите актове и постановления може да бъдат обжалвани в съда.

- Често ли се случва?

- Обжалват се 30-40% от наказателните постановления. Всяко лечебно заведение смята, че контролният орган не е прав, а те са си свършили работата както трябва. Всички проверки се правят от 29 инспектори. Когато се гледа дело, съдът вика и съставителя на акта, и свидетеля, и юриста. Така тези 29 души трябва да обикалят и по дела в страната.

Друг проблем е, че за първи път от 18 месеца административно-наказателното производство се прилага в здравеопазването. Самите съдии не са запознати със спецификата на работата. Трудно е да се преценят някои медицински детайли. Съдиите търсят обвързване с член и алинея. Трудно им е да възприемат понятието добра медицинска практика.

- Дайте пример.

- Ние казваме, че когато се извършва инвазивна процедура, трябва да се определи кръвна група. Съдиите питат: А къде го пише? В кой член? Тогава обясняваме, че може да се получат усложнения, кръвоизлив, какъвто беше случаят с 4-годишната Гергана, починала след операция на сливици в ИСУЛ. Понякога пък една проверка в 5 лечебни заведения се дава на пет съдебни състава. Така инспекторите вместо на проверки прекарват 5 дни по дела в провинцията. Обикновено те са в районните съдилища, а в малките градове съдиите се познават добре с лекарите. Признават, че виждат нарушения, но не смеят да отсъдят срещу лекаря, защото някой ден ще им се наложи да отидат при него. Най-често губим делата за дребни процедурни нарушения.

- А дори глобите не са големи...

- В закона няма разписана тежест на нарушението. Когато става дума за неспазен стандарт, санкцията е 1000-2000 лв. Понякога обаче е свързано със смъртен случай, а друг път - само с документално нарушение. Глобата все е тази. Няма диференциация на нарушението.

Шест от жалбите са за починали родилки и бебета

АГ отделенията в страната невинаги предлагат качествена медицинска помощ, става ясно от 28-те жалби, подадени в тази връзка до агенция “Медицински одит” до 31 август. Шест от тях са свързани със смърт на новородени или родилка, а за усложнения има 7 жалби, поясни доц. Златица Петрова. Останалите били за недоволство от качеството на услугата. От агенцията вече разговаряли с националния ни консултант по акушерство и гинекология доц. Никола Василев да се организират срещи, на които да се анализират причините за недоволството на пациентите. При 6 жалби са констатирани сериозни нарушения като отказване на хоспитализация, недостатъчна, закъсняла или неадекватна помощ, допълва доц. Петрова.

Агенцията често работи с научните дружества. С помощта на проф. Дамян Дамянов, шеф на хирургичното дружество, са организирани три кръгли маси в страната. Там пред местните хирурзи били изнесени фрапантни случаи, свързани с нивото на медицинска компетентност. След това лекарите трябвало да дадат оценка на професионализма на колегите си. Сериозен процент от жалбите до одита е свързан с хирургични манипулации. Пациентите там обикновено имали сериозно заболяване, а понякога и съпътстващи диагнози.