Болници прибират пари от три места за едни и същи медицински изделия, които имплантират след операция на тежко болни. В тази група попадат сърдечни клапи, мозъчни и коремни импланти, титанови пирони, протези и всякакви други консумативи, които се имплантират в човешкото тяло на пациентите, претърпели особено тежки и животоспасяващи операции. Това съобщи председателката на асоциацията на лицензираните доброволни здравни дружества д-р Мими Виткова. Веднъж за въпросните изделия плаща частично Националната здравноосигурителна каса.

Втори път клиниките карат болните да си ги купят сами, а ако са осигурени и допълнително за здраве в частен фонд, впоследствие той плаща фактурата за разхода, разясни схемата д-р Виткова. Отделно от това не малко хирурзи са „закачени” към определена дистрибуторска фирма

която им брои „хонорар” за всеки изпратен пациент. Комисионата, която той получава, на практика е от спекулативно завишената цена на самото изделие. Така се стига до аномалията един и същи модел имплант, произведен от една и съща фирма, да струва различно в офисите на различни търговци. По този начин някои надуват цените до десет пъти. Като илюстративен пример за игрите с плащанията частниците в здравноосигурителния бранш посочиха случая с платно за херния, което при едни дистрибутори може да се купи за 40 лв., а при други за 400 лв. Титановите планки за стабилизиране на гръбначния стълб с едни и същи параметри, доставяни от една и съща фирма, се търгуват от 4000 до 8400 лв. в зависимост от това кой хирург изпраща болния. Пирон за фрактура на раменната кост в София пък може да се купи както за 1800, така и за 2400 лв. Кардиостенд може да се осигури за 800, но и за 1000 лв. Става от един и същи вид на един и същи производител и доставчик пък се търгува за 300, 500 и дори 800 лева. Драстичната разлика се получава от сумата кеш за която даденият доктор се е договорил да получи от доставчика, обясни д-р Мими Виткова, която е и шеф на един от здравноосигурителните фондове у нас.

По този начин сега всяка година на черно под тезгяха за пирони, стави и всякакви животоспасяващи консумативи се въртят близо 200 млн. лева, пресметна пък основателката на Центъра за защита правата в здравеопазването Теодора Захариева. Единственият начин да бъде пресечена порочната практика е бързо да се въведе задължението всички лечебни заведения да провеждат централизирани търгове за медицинските изделия, да ги имат на разположение в собствените си складове, коментираха от Асоциацията на лицензираните доброволни здравни дружества.

Според проект за промяна в Закона за медицинските изделия, предложен от Министерството на здравеопазването, занапред болниците ще бъдат задължени да правят търговете за въпросните изделия. Ако тяхната стойност не се покрива изцяло от здравната каса или от републиканския бюджет, болният пак ще си ги плаща, но вече ще ги купува по фиксирани цени от самото лечебно заведение за толкова, за колкото то ги е доставило на търга. При самата покупка пациентът ще получава не само касов бон, но и сертификата на съответната протеза, титанов пирон или друг имплант, за да е сигурен точно каква стока ще бъде присадена в тялото му.

Ако се окаже, че болницата е заредила склада си с медицински изделия от фирми, които нямат лиценз за такава търговия, не могат да докажат с документи откъде са набавени количествата и въобще обявявана ли е обществена поръчка за тях, директорите ще отнасят глоба от 10 000 лева Толкова е и санкцията и за фирмата продавач, ако няма необходимия лиценз или пък е изтъргувала протези, пирони и други подобни медицински стоки с изтекъл срок на годност.

Към момента инспекторите на Изпълнителната агенция по лекарствата не са установили нарушения на сега действащия Закон за медицинските изделия, обясниха от агенцията. Проектозаконът регламентира още да се извършват планирани и внезапни проверки в помещенията за съхранение и търговия с медицински изделия във фирмите. Експертите от здравноосигурителния бранш обаче са единодушни, че независимо от проверките на ИАЛ порочната схема не може да бъде пресечена на този етап, тъй като лечебните заведения не са задължени да правят търгове за доставката на медицински изделия. Към момента само някои от тях по самоинициатива обявяват обществени поръчки за доставка на въпросните изделия, плащат ги предварително и ги съхраняват в складовете си.