От 1 октомври ще плащаме по 15 стотинки за тънките полиетиленови торбички тип „потник“. В момента търговците ни ги предлагат безплатно. Решението на екоминистерството първоначално трябваше да влезе в сила още през юни, но беше забавено с няколко месеца заради кризата и опасенията, че при влошената икономическа обстановка в страната таксата може допълнително да натовари бизнеса. Съображението на МОСВ тогава беше, че това може да доведе до закриване на мощности и на работни места. През следващите години новата такса ще расте прогресивно, като още през 2012 г. тя ще скочи до 35 ст., през 2013 г. - ще е 45 ст. а през 2014 г. достигне 55 ст. Все още безплатни ще останат единствено пликчетата, които се използват за т.нар. първична опаковка на стоките.

Таксата всъщност ще се плаща от всички производители и вносители на „потниците“, но тя естествено ще се отрази и на потребителите. Целта е да се ограничи използването на този масов вид торбички, наречени още „летящи“, които са сред основните замърсители на природата. Те практически не подлежат на рециклиране.

Годишно в страната се използват приблизително 1,2 млрд. полиетиленови торбички за еднократна употреба, изчислиха още от МОСВ.

Ако българите се откажат от потниците, само за трите месеца до края на годината всяко домакинство ще икономиса 36 лв., като догодина сумата ще нарасне на 255 лв., твърдят експертите на екоминистерството. Събираните продуктови такси ще отиват в сметките на ПУДООС- предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и с тях ще се финансират главно проекти за управление на отпадъците.

Цените на по-дебелите торбички ще си останат непроменени. Въвеждането на таксата може да стимулира производителите да предлагат и т.нар. биоразградими торбички. Заради таксата те ще станат конкурентноспособни и хората ще могат по-масово да ги използват. Биоразградимите с добавен полиетилен ще излизат 4-5 ст., а компостируемите - 15-16 стотинки, твърдят производителите им. За изработването на компостируемите пликчета например се използва скорбяла, целулоза и глицерин. Те се разграждат само за 11 седмици, но цената е от четири до осем пъти по-висока от стандартния полиетилен.