Германец съхранява в дома си кости на българи, изровени от мародери и разхвърляни по полята на вече изтритото от картата на България село Прелог.

До землището му - между Оброчище и Батово, води черен път, насечен с дълбоки коловози, по който е възможно движение само с високопроходима техника. Единствените белези, че над Батовата гора до 1965 г. са живели хора, са стара чешма и тревясало гробище. Основано след 1878 г. от преселници от Странджа, днес Прелог вече го няма, липсват дори останки от 240-те му къщи.

На едно от билата, с прекрасна панорамна гледка към гората, живее в самобитна къща без ток и вода само германецът Гюнтер Хиршъл (61 г.). Преди повече от 10 г. съдбата го довела в България, оженил се за нашенка и останал. Има двама сина - Свен и Янко.

Искал да прави вилно селище в района, но бизнес идеята пропаднала. Въпреки това не си заминал. “Пия най-хубавата добруджанска вода от старата чешма, имам агрегат за ток, това не е “сървайвър”, а интересен и пълноценен живот”, споделя си Гюнтер.

Спартанските условия в перфектно подреденото стопанство далеч не са най-впечатляващите факти. В двора на германеца има вдигнат огромен православен кръст, а под малък сламен навес, в напукани дървени корита, почиват кости на мъртъвци. Потресаващата гледка всъщност е финалът на операция на Гюнтер по спасяване на тленните останки на починали местни хора, чиито гробове са били разкопани от мародери.

“Обичам дълги разходки, разглеждам прекрасната природа. Така преди време открих старото гробище на село Прелог”, казва Гюнтер. Един ден заварил ужасяваща гледка - част от могилите били разкопани, а костите на покойниците разхвърляни из полето. Гюнтер ни показва последната гавра с гроба на Ирина Тодорова, починала на 38 години през 1932 г. Над зейналата яма от малка снимка на килнатата плоча ни гледа тъжна жена...

“Бях потресен! Не разбирах как е възможно това да се случи. Явно мародерите са търсили златни зъби, защото челюстите на черепите, които намерих, липсваха”, разказва германецът. Започнал да събира костите една по една. Занесъл ги у дома си, спретнал импровизирания мавзолей под навеса и ги положил в саван. До тях подредил и други остатъци от изчезнали хора - метален ток от обувка и пафта от женски колан. “Мислех да ги погреба някъде, но се притеснявам, че може да съм объркал костите на различни хора”, казва Гюнтер. После се погрижил и за потрошените кръстове и плочи. Някои пренесъл в двора си.

“Случайно се срещнах с Гюнтер, имахме родова среща и обиколихме района с близките ми. Той сам ни потърси и разказа потресаващата история. За съжаление у нас има стотици такива забравени села, край които изчезват погребаните ни предци. И няма достатъчно чужденци, които да се погрижат за тях и да ни засрамят", казва Костадин Костадинов. 32-годишният варненец е потомък на прелогчани. Неговият род няма свои могили в разграбеното гробище, но пази спомена за Прелог.

“Знам, че ще бъда упрекнат, че не съм потърсил властите. Толкова години живея тук, познавам българския балон - много приказки, малко действия. Сигурен съм, че никой нямаше да откликне на идеята да направим костница, където да погребем тези хора. Ето, вие, журналистите, ще разкажете историята. Но знам, че последствия няма да има”, казва с жестока откровеност Гюнтер Хиршл.

“Аз направих правилното, защото съм човек. Как можех да ги оставя да ги разнасят животните? Не знам дали съм религиозен, вярвам не в църквата, а в Бог, независимо как се нарича”, допълва германецът.