Отчитаме двоен ръст в усвояването на европейските средства, можем вече да твърдим, че имаме има устойчивост на системите за управление и контрол на европейските пари. Това съобщи Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските средства в НС, в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа".

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА





- Какво показват вашите данни – влязохме в септември. По-голямата част от годината вече е зад гърба ни?

- Това, което ние изследваме като Междинен доклад в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента, че първите 6 месеца на годината и в сравнение с предишния междинен доклад отчитаме два пъти ръст в усвояването на европейските средства. Тази тенденция се запазва и към септември месец. Това, което се отчита като разлика за една година, е два пъти ръст в усвояването на европейските средства, което е допълнителен извод за устойчивост при усвояването на средствата. Другият важен момент като напредък, който отчитаме, че вече можем да говорим, че в България има устойчивост на системите за управление и контрол на европейските средства, т.е. т.нар. „вътрешен имунитет”. Не е нужно вече ЕК да ни сигнализира за проблеми и ние тогава да предприемаме необходимите действия, а самите управляващи органи предприемат корективни действия, когато има потенциални рискове, което предотвратява всъщност потенциалната заплата от негативни оценки от страна на ЕК, което е отчетен напредък от наша страна.

- В абсолютни стойности и числа, ако трябва да се говори, как изглежда за първите 6 месеца?

- Общо договорените средства са над 1 млрд. Към днешна дата те са около 15%.

- Трябва да правим разлика между договорени, реално усвоени и изплатени, нали така?

- Така е. Почти вече над 15 % към днешна дата.





- Една противоречива информация...Според данните на БНБ към юни, общият платежен баланс се увеличил спрямо миналата година именно от нетното увеличение на трансферите по еврофондовете. От друга страна, много медии цитираха, че към юли месец с 70 млн. евро по-малко са разплатените по оперативните програми (ОП). Къде е истината?

- Цифрите винаги могат да бъдат интерпретирани по различен начин. Важното е това, което се дава от Националния фонд – това е сертифициращият орган и от системата ИСУМ, където могат да се проследят и договорените средства. България има изключително висок процент на прозрачност на усвояване на средствата, защото именно този портал ИСУМ дава възможност за цялостното проследяване на проектите и степента на усвояване. За да има максимално усвоени средства към края на периода, две са ключовите препоръки към управляващите органи, които отправихме – трябва да се ускори договарянето на средствата, т.е. до края на тази година и до средата на следващата, акцентът да бъде върху договарянето в максимална степен по всички оперативни програми. За да може вече от средата на следващата година акцентът да е върху изпълнението и самото реализиране на проектите. Другият ключов момент...на този етап единствено ОП „Регионално развитие” има направена такава междинна оценка, т.е. всички управляващите органи да направят междинна оценка по оперативните си програми. Две причини – едната е да направят анализ доколко са ефективни техните оперативни програми към този момент, да се видят мерките, към които няма достатъчен интерес от страна на бенефициентите, за да може този ресурс да се пренасочи към други програми и мерки в рамките на самите оперативни програми. Много е важно парите срещу реформи – това ще е основната условност в дебата за 2014 – 2020. Колкото повече сега управляващите органи съумяват да реализират реформите в секторните политики, толкова по-голяма мотивация и опит ще натрупат за следващия програмен период и ще може да се оправдае необходимият ресурс, който бихме искали като страна да поискаме. Другият важен момент е свързан с усвояване на средствата по техническа помощ – това беше и препоръка от наша страна в годишния ни доклад, че трябва в максимална степен да се гледат електронните услуги – т.е. подаване по електронен път и отчитане на проектите.

- Вече можем ли да кажем, че няма българска община, в която да няма поне едно постъпило евро от еврофондовете?

- Честно да си призная не съм гледала за отделните общини, но като цяло това, което се отчита като момент е недостатъчния капацитет на общините. Това се наблюдава като известен проблем в ОП „Околна среда”. Много е важно обучението на самите бенефициенти.

- Програма „Транспорт” преди беше от по-изостаналите. Сега „Околна среда” е по-изостанала...

- В „Околна среда” няма нарастване, докато в ОП „Транспорт” това се отчита.





- „Регионално развитие” е първо по усвояване. Доколкото знам „Човешки ресурси” е на второ място. След това как вървят?

- „Административен капацитет” е също важна от гледна точка, че помага за реализирането на реформата в съдебната власт специално за обучението на прокуратурата. Също така в частта с административната реформа специално за електронното управление. „Конкурентоспособност на българската икономика” се нарежда също сред фаворитите по разплащане. Ако бъдем честни, това се генерира благодарение на инициативата „Джеръми”, която се отчита като разплатени, но всъщност те не са достигнали до бизнеса, така че 2012 г. ще е ключова бизнесът да почувства този приток на средства.

- Коя е оперативната програма, която е на опашката независимо по каква причина?

- Бих казала, че всичките се движат добре и има устойчивост при всяка една от тях. Не може да се каже, че някоя изостава драстично. Трябва да се отчита и момента, че има различни типове бенефициенти. Ако по едни програми са главно общините, при други - са неправителственият сектор – бизнеса, така че няма да е коректно да очертая такава. Но като цяло трябва да се ускори договарянето, за да може в максимален обем да се договорят средства.

- Сравняваме се често с Румъния обикновено в негативна среда. По нашия пример те правят министерство на еврофондовете. Имате ли информация дали те са по-зле от нас по отношение на усвояването и наистина вземат нашия модел, за да задействат тяхната система?







- Като цяло не знам точно как се движат като проценти, но определено и те имаха проблеми с усвояването на евросредства. При България се вижда отпушване на системата. Ние много се радваме на 15 %, защото знаем от къде тръгнахме, но до достигане на 100 % сме още назад. Така че всичко, което се прави, е за увеличаване на процентите.

- Какво се случва със Закона с обществените поръчки (ЗОП)? Министър Дончев много настояваше този закон да бъде променен, за да се улесни усвояването.

- Законът мина на първо четене и в Юлския доклад на ЕК беше отчетено като позитив, че са предвидени необходимите промени в закона. Направиха се много промени, но специално за сферата за управление на европейските средства ЗОП е ключов. Направиха се две неща – предварителен контрол, който да се реализира от Агенцията по обществени поръчки, което оптимизира процеса и - грешките да се премахват още на етапа документация, т.е. стандартизиране на документите.

- Можем ли до края на годината да качим 15-те процента?

- Целта, която си поставил министър Дончев е 20 %.