Възможност за безплатни погребения искат ветераните от войните, голяма част от които получават социални пенсии или живеят в самота. Предложението ни за това не бе удовлетворено от Народното събрание, затова пък много от общините са готови да съдействат. Това коментира пред в. "Черно море" д-р Тодор Анастасов, председател на Съюза на ветераните от войните в България. Той гостува в морската столица за зоналната среща, която се проведе в събота в сградата на Военноморския клуб.

Оказа се, че проблемът с безплатните погребения е почти напълно решен в областта. Да обезпечат разходите за последния път на ветераните са се ангажирали общините Дългопол, Долни чифлик, Провадия, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Девня. Още преди 2 години поставихме въпроса и във Варна, но след направената калкулация преценихме, че това са твърде големи разходи за общината. Все пак в момента тук живеят 390 от всичките 560 ветерани от областта, коментира на свой ред полковникът от запаса Васил Вълчев, който оглавява местния съвет на организацията. Кметът Кирил Йорданов винаги е откликвал на проблемите ни, така че и по този въпрос знаем, че, ако се наложи, можем да разчитаме на него, отчете Вълчев. В знак на благодарност ветераните дариха градоначалника с кортик.

Беловласите воини говорят с благодарност

и за правата, които им е предоставила държавата. Нещата са много по-различни спрямо ситуацията преди 20 години. Сега получаваме социални пенсии, безплатни лекарства и пътувания с градския транспорт и железниците, възможност да посетим балнеосанаториуми, посочи д-р Анастасов. Той води на отчет общо 11 350 ветерани в страната. Но всяка година намаляваме с по 3000. Членовете ни са на възраст от 88 до 102 г. Двама от дълголетниците на по 102 г. живеят в София. Петима от ветераните в столицата пък вече са навършили век, обяснява Тодор Анастасов. Столетниците в региона обаче вече напуснаха този свят, разказва Васил Вълчев. Най-възрастният ветеран в областта живееше в Каменар. Той починал през 2010-а на 103 г. Средната възраст на ветераните във Варненско била 89 г. За да поддържат организацията си, те

разчитат на по-млади съмишленици.

Така областният съвет на съюза привлякъл като членове 118 души, които не са воювали, но пък с гордост пазят паметта за воинската слава на страната ни. Тези наши наследници поддържат дейността на структурите ни, тъй като мнозина от ветераните вече са на легло, припомня д-р Анастасов.

Само след няколко дни той ще отпразнува своя 88-и рожден ден, но спомените му за фронта са съвсем живи. Бях пионер-щурмовак, минотърсач. Участвах във втората фаза на войната. Сражавах се е в Сотин и Грабово, при Драва. Стигнахме до Австрия, когато англичаните ни спряха, разказва председателят на Съюза на ветераните. Той е удостоен с орден за храброст и е част от парадния полк начело с ген. Владимир Стойчев, който тържествено е посрещнат в София. Днес щурмовакът, който впоследствие става зъболекар, си е поставил за цел ветераните да

поставят паметна плоча на ген. Стойчев

Очаква съдействие от общините и за по-мащабно отбелязване на 21 септември - Деня на мира. Честването на празника може да се съчетае и с тържествата за 22 септември - Деня на българската независимост. В крайна сметка вече 67 г. Европа живее в мир, изтъква Тодор Анастасов.